Кони Мейсън: Викинг

Младият страж стоеше смаян, замръзнал от страх, докато петте тесни плитки кораба застъргаха с киловете си по крайбрежния пясък. От всеки кораб слязоха по тридесет високи, брадати златокоси мъжаги. Общо сто и петдесет. Бяха облечени в стигащи почти до коленете ризници, изплетени от железни пръстени, а над тях бяха надянали наметала, обточени с кожа, закрепени на врата със златни или сребърни токи, украсени със скъпоценни камъни. Високите кожени сандали бяха вързани с върви, които се кръстосваха върху голите им прасци, конични железни шлемове предпазваха главите им.

Всеки воин носеше по няколко оръжия; дълъг двуостър меч, брадва, копие, къс нож и кръгъл дървен щит с метална издутина в средата. Докато викингите се изсипваха от дракарите си, момчето най-накрая намери смелост да раздвижи вцепенените си крайници. Но вече беше твърде късно. Бяха го видели. Двама сурови викинги се покатериха на хълма и го сграбчиха, преди да успее да предупреди селото.

— Хванахме едно момче, Торн — каза Улм, докато влачеше съпротивляващия се пленник към корабите, край които Торн раздаваше заповедите си. — Какво да правим с него?

Торн хвърли бегъл поглед към момчето, забеляза, че е младо и не представлява заплаха за тях, освен ако не предупреди селяните.

— Ще говоря с него.

Улм задържа здраво пленника за раменете, докато Торн изсипа върху него порой от въпроси.

— Колко е оттук до селото, момче?

Момчето се взря в него, учудено, че чува дивия викинг да говори на галски. Когато не отрони и дума, Улм го разтърси доста силно.

— Отговори, момче.

Пленникът преглътна и се опита да проговори, но ужасът сковаваше гърлото му.

— Няма да ти сторя нищо, само ми кажи истината — продължи Торн. — Колко е оттук до селото?

— Н-не е далече. Една левга, не повече.

— Има ли ограда?

— Има, но портата ще е отворена.

— Търся една жена. Има коса, черна като нощта и очи с цвета на виолетките. Тя е магьосница. Знаеш ли нещо за нея?

Очите на момчето се разшириха.

— Магьосница ли? Не, няма магьосница в селото. Само една жена изглежда така, както казваш, Фиона Учената, но тя не е магьосница.

Сините очи на Торн се присвиха подозрително.

— Помисли пак, момче. Жената, която търся, е много красива, не е обикновена селянка.

Момчето облиза нервно устни.

— Н-не знам за кого говориш.

Торн не му повярва. Щеше да намери тази магьосница и когато я откриеше, щеше да я накара да свали магията си от него.

— Отведи момчето. Кажи на мъжете, които ще останат тук, за да пазят корабите, да не свалят очи от него. Той няма да ни каже нищо повече.

Утрото беше ясно и красиво. Торн поведе дивата си орда към селото. Когато Улм забеляза един манастир на върха на близкия хълм, той пое натам с половината мъже, оставяйки Торн да продължи без него. В манастирите обикновено имаше доста много злато и сребро, много повече, отколкото можеха да заграбят от селяните. Стиснали дръжките на тежките си мечове, хората на Улм се приготвиха да нападнат нищо неподозиращите монаси. Но Торн не мислеше за богатства и роби. Беше дошъл тук само за едно.

Да намери магьосницата.

Фиона Учената си пробиваше път през гората, запътила се към колибата на Бран Мъдреца. Както беше свикнала, тя всеки ден посещаваше стария келтски магьосник, обикновено преди баща й да стане от сън и преди селяните да започнат деня си със сутрешната литургия. Днес носеше кошница, пълна с лечебни билки — лавър, резене, върбинка и салвия. Освен магьосник Бран беше и лечител. Правеше отвари и лекове, които притежаваха тайнствена лечебна сила. Селяните търсеха помощта му за всичко — от любовни неволи и „любовна слабост“ до предотвратяване на всякакви опасности.

Добре утъпканата пътека изведе Фиона до ниската колиба, разположена в една долчинка недалече от селото. Тя почука един път на вратата и влезе, без да чака покана. Колибата беше тъмна и задимена, носеше се силна миризма на билки и лекове, които само тя и Бран познаваха. Преди да умре така преждевременно, майката на Фиона също беше уважавана лечителка и беше предала своите умения на дъщеря си.

Макар че Меъри Лечителката бе приела християнската религия, келтските й корени бяха дълбоки. Хората си шепнеха, че притежавала тайнствена сила, наследена от келтските си предци. Дарбата на Фиона не беше толкова голяма, колкото на майка й, но Бран й беше показал как да използва това, което носеше у себе си — ясновидството и лечителските умения — в полза на другите.