Кони Мейсън: Викинг

Каупанг, търговско пристанище на норвежкия бряг, една година по-късно

— Локи да те вземе, Торн! Не си на себе си от онова плаване миналото лято. Съвсем си загубил апетит за жените. Какво стана тогава?

Торн изгледа странно брат си, после се огледа, за да види дали някой роб не се навърта наоколо, за да ги подслушва. Бяха сами. Робите отдавна се бяха оттеглили на лавиците и пейките си покрай двете дълги стени на залата. Торн знаеше, че брат му няма разбере защо не му се иска да легне с никоя жена, затова не се и опита да обяснява.

— Няма нищо, Туролф. Не виждам жена, която да ми харесва.

— Не ти вярвам — намръщи се Туролф. — Улм казва, че вече не си същият, откакто дракарите ти пристанаха на остров Ман. Знам, че не спиш добре; чувам те да се разхождаш през нощта. Не се сдържаш, избухваш за нищо. Вече не вземаш жена в леглото си. Да не би Тайра вече да не ти харесва? Това не ти е присъщо, братко.

— Всичко е наред — повтори Торн, сякаш се мъчиш сам себе си да убеди.

— Кажи го на някого, който не те познава така добре като мене. Не ти е присъщо да стоиш толкова време без жена или да не излизаш от дома, когато можеш да предвождаш воините си.

— Може би защото сега съм сгоден — изтърси Торн. Туролф отметна рошавата си глава и се разрази в гръмовен кикот.

— Не и ти, братко. Дори да се ожениш за Брита, с това няма да станеш по-малко див. Бил съм се редом с тебе, Торн Безмилостни. Ти си толкова свиреп, колкото и всеки друг викингски воин, който съм виждал. Този път не ми казваш истината.

— Съгласен съм.

Бащата на Торн влезе в залата и спря пред синовете си, сложил ръце на кръста и широко разкрачен. Улоф беше дори по-едър от двамата си сина. Жълтата му коса и брада бяха оредели и започнали да посивяват. Огромното му яко тяло носеше белези от битки, два пръста на лявата му ръка липсваха.

— Не само Туролф е забелязал странното ти поведение — обърна се той към Торн. — Държиш се като омагьосан.

Торн силно трепна. Знаеше, че думите на Улоф са само шега, но баща му бе стигнал твърде близо до истината и това не му харесваше. Отдавна бе приел, че е омагьосан. Още от онази нощ, когато като по магия слезе на остров Ман, не можеше да забрави красивата, тайнствена девойка. Тя продължаваше да навестява сънищата му и да прави събуждането непоносимо. Сънят беше се превърнал в разкош, който Торн повече не можеше да си позволи. Девойката трябваше да е магьосница — нямаше друго обяснение. И той беше осъден да тъне в нещастие до края на живота си.

Улоф присви подозрително очи.

— Кълна се в Один! Това е! Омагьосан си!

Торн сведе поглед към ръцете си. Силни ръце, свикнали да въртят оръжие, да убиват врагове, но сега почиваха в бездействие, положени на масата. Мъж с неговата страховита сила и огромна решителност трябваше да е способен да побеждава еротичните си сънища, но той не можеше. Като че ли онази тъмнокоса девойка с виолетови очи бе нахлула в ума му и бавно го водеше към лудостта.

— Да, татко — изрече той с едва сдържан гняв. — Няма друго обяснение. Омагьосан съм.

— Кълна се в брадата на Один! Какво казваш? — изрева Туролф. — Някой сигурно те е треснал по главата, иначе никога нямаше да говориш такива глупости.

— Срещнах онази магьосница на остров Ман — обясни Торн. — Тя ме примами на онзи бряг, кълна се. Говореше ми с вятъра и вълните, обещаваше ми да вкуся Валхала. Красива е като валкюра, с коса, черна като най-тъмната нощ и очи с цвета на виолетките по летните хълмове. Беше гола, тялото й блестеше като слонова кост в мрака. А аз я исках повече, отколкото някога съм искал друга жена.

Туролф приседна по-близо до края на пейката, явно погълнат от разказа на Торн за магьосницата.

— Кълна се в брадата на Один! Тази жена, каквато я описваш, навярно е магьосница. Какво се случи? Да не е хвърлила магия върху тебе? Такава история е достойна и за най-големия скалд. 2 2 Странстващ певец у древните северно европейски народи. — Б.пр. Той ще пее за нея из цялата земя.

— Обърнах се към нея на галски, но тя отказа да ми отговори — продължи Торн, ровейки се в спомените си. — Каза само една дума.

— Каква дума? — запита Улоф.

Изглеждаше доста изненадан, че по-дивият от двамата му синове е позволил на една жена да го омагьоса.

— Каза „не“, когато я повалих на земята. Исках да бъда вътре в нея, не можех да мисля за нищо друго. Бях твърд и треперех, и исках да я похитя. Когато започнах да свалям ризницата, тя ме издебна и избяга. Опитах се да я последвам, но тя като че ли се изпари във въздуха. Само магьосница може да направи това. Но вместо да претърся острова, аз изпаднах в паника и наредих на хората си да се върнат по корабите. Почувствах, не, разбрах, че съм омагьосан и се изплаших. Никога никоя жена не ме е запленявала така. Красивата магьосница, която срещнах на този мъглив остров, направи живота ми вечно нещастие.