Кони Мейсън - Викинг

Изражението на Торн не се промени.

— Значи наистина ме помниш — каза той, когато видя, че в очите й проблясва пламъче. — Не го отричай, защото го виждам в очите ти. Как се казваш? — запита той грубо.

Фиона се взря в сините очи на викинга — огън и лед — и видя в тях смъртта си. Не знаеше защо той иска да я убие, но каквато и да беше причината, тя нямаше да се моли за живота си. Ако така е било писано, господ щеше да я спаси от това чудовище.

— Наричат ме Фиона Учената.

— Фиона Учената! — повтори той бавно. — Не си ли спечелила името си с правене на магии?

Девойката ахна.

— Магии ли? Не съм магьосница. Кой ти е внушил това? Аз съм християнка. Получих това име, защото притежавам сила на лечител.

Торн се изсмя презрително.

— Не лъжи, Учена Фионо! Знам, че си магьосница. Хвърли магиите си върху мене и оттогава нямам миг спокойствие. Открадна ума ми. — Той се наведе, приближавайки лицето си към нейното, за да не го чуе никой друг освен нея. — Ти заплашваш мъжествеността ми. Мене! — И се удари в гърдите. — Мене, Торн Безмилостния! Жените вече не ме привличат. Аз съм обсебен, казвам ти, и това е само по твоя вина.

Необоснованите му обвинения изплашиха Фиона.

— Ти си луд. Не съм магьосница. Нищо не съм ти направила. Ти ме нападна.

— Не отричай. Знам, че си магьосница. Дори и сега чувствам как твоята съблазън впримчва сърцето ми и изстисква кръвта на живота от него. Няма да бъда свободен, докато твоята кръв не обагри меча ми. Коленичи, магьоснице!

Адеър изведнъж се хвърли напред и заслони Фиона с тялото си.

— Не! Не я убивай! Тя е моя дъщеря. Кълна се, не е магьосница. Тя е нежна и добра, обичат я всички, които я познават. Служи на селяните още от деня, когато благословената й майка умря и й остави наследството на лечителските умения.

Торн блъсна Адеър настрана. Макар това да не му беше по сърце, само ако убиеше Фиона със собствените си ръце, щеше да се отърве от нейната магия. Тръпка премина през тялото му, когато издигна Кръвопиеца. Очакваше тя да се сниши, да се моли, да се свие от страх, но за негова изненада девойката не помръдна от място, застанала като вкопана, с вирната брадичка, а необикновените й очи го пронизваха, прониквайки надълбоко в душата му.

В името на Один, не можеше да го направи! Фиона Учената бе оголила душата му и го бе оставила половин мъж, лишен и от мъжествеността, и от смелостта си. Внезапно усети нечия ръка на рамото си и се обърна рязко, готов да повали мъжа, който се осмеляваше да се намесва. Свали много бавно Кръвопиеца, взрян в тъмните, искрящи очи на стареца с развятата бяла коса и брада.

— Не можеш да я убиеш, господарю викинг — изрече Бран с изненадващо силен за крехката му фигура глас.

— Махни се, старче — каза Улм и бутна Бран настрана. — Торн е длъжен да убие тази магьосница.

— Фиона не е магьосница. Тя е свята жена и лечителка. Вещината й в билките е спасила стотици хора. Ако я убиеш, това ще призове проклятие над тебе и семейството ти.

Торн пребледня. Проклятията бяха нещо много сериозно.

— Кой си ти?

Очите на Бран горяха като два въглена на набръчканото му лице.

— Аз съм Бран Мъдреца. Направих Фиона веща с годините, за да се изравнят лечителските й знания с моите. Чуй ме добре — пази я, защото тя е твоето бъдеще. Вашите звезди вървят в една и съща посока.

— Говориш със загадки, старче — изгледа го втренчено Торн. — Моят меч е моето бъдеще. Щом валкюрите ме отведат във Валхала, Кръвопиеца ще бъде с мене, когато цял ден се бия и цяла нощ пирувам. Няма по-голяма слава от това за един боец.

— Пак ще го кажа, боецо. Убиеш ли Фиона, много скоро ще започнеш да съжаляваш за това.

Торн се вгледа стреснато в Бран. Наистина ли е мъдрец? Или е измамник, който плете лъжи и се занимава с магии? Торн беше достатъчно суеверен, за да не се изплаши от последиците, ако реши да убие Фиона. Вгледа се в нея, както беше застанала предизвикателно, с вдигната брадичка и ясни виолетови очи, също като скъпоценните камъни, които украсяваха дръжката на Кръвопиеца. Тези очи сякаш изсмукваха цялата му душа от него.

А той я искаше. Дано Локи го вземе, но я искаше до болка!

— Този мъж е измамник, Торн, не го слушай — предупреди го Улм. — Само заповядай и ще убием всички мъже над десет години, ще изгорим селото до основи и ще продадем жените и децата в робство. Магьосницата заслужава само това.

Торн не искаше да убива Фиона. Нито изобщо някого. Преди никога не се беше тревожил, когато убиваше селяни, но нещо го накара да погледне към селото и обкръжаващите го земи с окото на бъдещето. Този остров беше тучен и потънал в зеленина, богат на дивеч, оттук можеше лесно да стигне до оживените търговски пътища. Някой ден може би щеше да пожелае да има свой имот тук, на остров Ман. А тези хора можеше да станат негови васали. Интуицията му подсказваше, че ще сгреши, ако ги избие или продаде в робство.