Кони Мейсън - Викинг

— Ти си сгоден? — запита Фиона, чудейки се защо се изненадва.

Повечето мъже на възрастта на Торн бяха женени или сгодени.

— Да. Ще се оженя за Брита Русокосата. А ти защо не си омъжена? Годините ти са достатъчно, за да имаш няколко деца да се държат за полите ти.

Фиона се изчерви. Това беше вярно. Повечето момичета се омъжваха на тринадесет години, а на двадесет, на колкото беше тя сега, вече бяха дали на съпрузите си по няколко синове и дъщери. Но Адеър не беше настоял тя да се омъжи, когато дъщеря му беше изказала желанието си да остане неомъжена и да продължи да се учи от Бран. Освен това от всички мъже, които й беше представил баща й, тя не беше харесала нито един. Фиона мислеше, че Адеър по-скоро би желала тя да си остане край него, за да облекчава самотата му, след като майка й бе умряла.

— Нямаше никой, за когото да поискам да се омъжа — обясни Фиона, — а и баща ми не ме насилваше да го сторя. Аз съм лечителка. Ще използвам по-добре силата си, ако нямам съпруг и деца, които да имат нужда да се грижа за тях.

— Да не би да искаш да кажеш, че никога не е имало мъж, който да ти е харесал?

Фиона погледна край него, спомняйки си Дърк, смелия момък, който бе загинал, когато я спасяваше по време на една жестока зимна виелица; тогава вятърът духаше от морето и приливът едва не я бе отвлякъл. Той беше нежен и добър и тя би могла да се омъжи за него, ако бе оцелял, но той изчезна, отвлечен от морските вълни.

Ревност връхлетя Торн. Изражението на Фиона бе станало мечтателно и той се запита кой ли е откраднал сърцето й.

— Значи е имало някой мъж? Защо не си се омъжила за него?

— Той е мъртъв.

— Обичаше ли го?

— Може би.

— Какъв е този отговор?

— Само него ще получиш.

— Девица ли си още? Или си му дарила моминството си, преди да умре?

— Ако съм го направила това не е твоя работа.

Той й отправи усмивка, която не стигаше до очите, и вдигна масивните си рамене.

— Няма значение. Скоро ще разбера сам, нали така?

— Не мисля.

— Ще видим, магьоснице.

Това беше последният път, когато Торн говори с нея, преди дракарите да влязат във фиорда и да хвърлят котва в пристанището на търговския град Каупанг. Беше късно лято, Фиона нямаше представа с какво ще се сблъска в родното място на Торн, но не бе очаквала да види оживен град, пълен със заети, бързащи насам-натам хора. Плени я омайващата гледка на извисяващите се заснежени планини, очертани върху ясносиньото небе.

— Както виждаш, земята е скалиста и стръмна — посочи Торн. — Земеделие има само по крайбрежието. Има много места за лов и риболов, но зимите са сурови и дълги, а плодородната земя е малко, повече са планините и блатата. Мнозина от нашите хора търсят нови земи, на които да се заселят.

— А твоето семейство? Търсите ли да се заселите на нови земи?

— Не. Баща ми е ярл. Има големи владения. Аз ще наследя всичко след смъртта му. Но за щастие той е още здрав и силен. Кажи на Бран, че е време за слизане. Домът ни е извън града.

— Тук съм, господарю викинг — каза Бран, присъединявайки се към Торн и Фиона.

— Фиона ще язди с мене — обяви Торн. — Бран ще ни последва пеша с Улм и другите. Повечето викинги предпочитат да вървят пеша и да използват конете за пренасяне на товари. Те не яздят добре. Но на мене ездата ми действа ободряващо. Ето, идва един роб с моя кон. — И той посочи към мъжа, застанал до пристана, който държеше юздите на един буен черен жребец. — Баща ми сигурно е видял нашите платна и го е пратил да посрещне корабите ни.

Фиона последва Торн по тясната дъска, вгледана с интерес в къщите и другите постройки, скупчени по брега на фиорда. Улиците, които тръгваха под прав ъгъл от брега или вървяха успоредно с него, също бяха постлани с дъски.

— Повечето от онези дървени постройки със сламените покриви са на занаятчии и търговци, които търгуват с луксозни стоки, скъпоценности и кожи — осведоми я Торн. — Откъм сушата градът е защитен с полукръгло укрепление от греди и утъпкана пръст.

— Хубав град — изрече тя, когато насити очите си с гледката.

Когато стигнаха до мястото, където конят на Торн очакваше господаря си, той я качи на гърба му и скочи на седлото зад нея. Конят се изправи на задните си крака и препусна напред. След няколко мига те вече галопираха по пътя, който излизаше от града. Фиона се намери притисната между яките бедра на Торн, ръцете му я държаха здраво, за да не падне. Той яздеше диво и това никак не учуди Фиона. Торн Безмилостния излъчваше възбуда. Правеше всичко със замах и страст, с такава наслада от живота, която правеше всеки друг да бледнее в сравнение с него.