Кони Мейсън - Викинг

— По-добре да облека собствените си дрехи.

— Ще носиш дрехи, предназначени за робите ми.

Той облече богати одежди, достойни за благородник, и я зачака да навлече туниката. Когато тя се поколеба, Торн я грабна от ръцете й и я нахлузи през главата й. Грубата дреха увисна върху дребното й стройно тяло като чувал, дращейки нежната й кожа. Той измъкна колана й от купчината мръсни дрехи и го закопча на талията й.

— Ела, Тайра ще ти обясни какви са задълженията ти. Никой друг роб не говори галски. Предлагам ти да се сприятелиш с нея.

Фиона се съмняваше, че Тайра ще я приеме като приятелка. Благодари на бога, че имаше Бран. Без него нямаше да си има никого. Излезе след Торн от задимената баня и се озова под ярките слънчеви лъчи. Първият човек, когото видя, след като очите й свикнаха със светлината, беше Бран.

Очите му светнаха, когато я съзря.

— Добре ли си? — запита той, бързайки да я приветства. Изгледа укорително викинга, когато видя каква груба дреха е облякла Фиона. — Да не ти е направил нещо лошо, дете?

— Зле ли ти изглежда? — запита грубо Торн. — Ние не смазваме робите си, те са твърде ценни. Освен ако — добави заплашително — не направят нещо, което заслужава наказание. Влезте вътре и двамата. Ще получите храна и вода, ако сте гладни. Ние не морим робите си от глад.

Вътрешността на къщата изненада Фиона. Цялата дървения в дългата зала беше резбована, боядисана и варакосана. Изящно бродирани тъкани висяха по стените. Въздухът беше задимен и наситен с миризма на готвено. В средата на голямата зала имаше огнище, в което гореше буен огън; дълъг димен стълб се изкачваше към тавана и излизаше навън през една дупка в него. Над огъня висеше окачен гигантски казан, наглеждан от един роб, чието задължение беше да не оставя яденето да загори. Други роби сновяха около дългата маса, където скоро щеше да бъде поднесена вечерята.

По пейките покрай двете дълги стени на залата седяха мъже, увлечени в разговори и игри. Но всички прекратиха заниманията си, когато Торн влезе в залата заедно с Фиона и Бран. Той махна на Тайра. Тя веднага побърза дойде при него.

— Оставям Фиона засега на твоите грижи — каза й Торн. — Ти говориш нейния език; научи я какви са задълженията й тук.

Тайра наведе глава в знак на покорство.

Торн се запъти към брат си и баща си, без да се обърне повече. Сякаш съвсем забрави за Фиона. Но това съвсем не беше така. Той си спомняше всичко, което бе станало в банята. Никога досега никоя жена не го бе обсебвала така, никога не се бе наслаждавал толкова много на онова, което тя можеше да му даде. Трябваше да призове на помощ цялото си самообладание, за да се измъкне от властната магия на Фиона.

Щеше да я има, да, но както той реши. Когато обособеността му намалее и може да я прецени обективно, без да губи част от себе си, за да я вземе. Беше силен мъж, способен да устои на вълшебствата на Фиона. Мъдро решение беше да я направи своя робиня, помисли той. Щом добиеше контрол над нея, вълшебната й сила щеше да намалее и той щеше да се освободи от магията.

Фиона научи много неща за първите си часове като робиня. Робите се отнасяха почтително към своите господари. Робините държаха главите си наведени, поведението им беше скромно, но това не означаваше, че по-смелите не поглеждаха Торн и брат му с възхищение и лъстиви помисли, Фиона добре осъзнаваше, че надменният й викингски господар е забележителен мъж, и се закле никога да не прави така, че да остава насаме с него. Това, което се бе случило в банята, й бе показало, че когато стане дума за него, силата на волята й се губи. Не че имаше кой знае колко голям избор.

Торн беше твърде опитен за нея. Тя реши при първа възможност да се посъветва с Бран. Ако Торн беше нейното бъдеще, тя трябваше да го научи да я уважава, да се отнася с нея не като със своя собственост, а като с жена, която трябва да бъде оценявана сама по себе си. Но как би могъл той да бъде нейното бъдеще, щом беше сгоден за Брита?

Торн наблюдаваше Фиона с ъгъла на окото си, гледаше я как се движи из залата. Походката й беше грациозна и плавна въпреки грубата туника, с която беше облечена. Той усети, че се втвърдява, когато си представи това съвършено тяло под бодливия домашно тъкан плат. Намръщи се, когато видя Тайра да побутва и смушква Фиона, за да я накара да побърза. Можеше да си представи какви синини остават по бялата й кожа, но трябваше да се въздържи и да не се скара на Тайра. Не биваше да показва пристрастие към някой от робите.