Кони Мейсън - Викинг

След миг в залата влезе Брита и като по даден знак всички заеха местата си край дългата маса. Яденето се състоеше от овнешко и говеждо печено, поднесено на едри късове върху блюдата, освен това имаше варени яйца, пушена риба, хляб, намазан с прясно масло и мед.

Торн загледа как Фиона носи голяма кана с бира към масата и пълни роговете за пиене. Когато наля бира в неговия рог, горещият му поглед се спря върху нея и той видя как ръката й затреперва. Торн се усмихна, приятно му беше, че може така явно да я развълнува.

Страхувайки се, че Фиона може да разлее бирата по него, той я хвана за китката и взе каната от нея.

— Ти си изморена, върви да ядеш при Бран. Пътуването от Ман беше дълго и трудно. Ние не преуморяваме робите си. Можеш да се заемеш със задълженията си утре сутрин.

— Защо така глезиш тази жена, Торн? — запита Брита, хвърляйки суров поглед към Фиона. — Тя е само една робиня.

— Робите са ценни. Тя струва цяло състояние, ако реша да я продам.

Роло се обади от другата страна на масата:

— Аз я искам, Торн. Кажи цената.

Туролф го чу и се включи в разговора.

— Продай я на Роло, братко. Нека той се справя с нейната магия.

— Аз не вярвам в магии — изсмя се Роло. В очите му се появи сластен блясък. — Освен това — добави той грубо — малко магия в леглото ще ми дойде много добре.

Забележката му предизвика гръмък смях от сътрапезниците, край масата заваляха разни недвусмислени намеци.

— Още не съм готов да я продам — каза Торн. — Когато бъда готов, ще помисля над предложението ти.

Все още в здравата хватка на Торн, Фиона си наложи да го погледне. Не бе разбрала какво си казват мъжете, но от начина, по който я гледаха, можеше да разбере, че говорят за нея.

— Какво каза той? — запита тя.

— Ще ти кажа — намеси се Брита, говорейки на галски. — Роло те иска и Торн обеща да те продаде на него.

Фиона погледна към Торн. Наистина ли щеше да я продаде? Роло беше още по-голям варварин и от него. Неизреченият й въпрос остана без отговор, защото Торн погледна страшно към Брита и повтори на Фиона заповедта си — да вземе храна и да седне да си почива на пейката. Тя избяга в мига, когато той пусна китката й.

— Защо я доведе тук, Торн? — запита Брита. — Само неприятности ще произлязат, помни ми думата. Ти сам казваш, че е магьосница. Колко време ще мине, преди тя да хвърли злата си магия върху някого от нас?

— Брита казва истината, синко — съгласи се Улоф. — Защо настояваш да задържиш тази магьосница? Тя може да ни докара само беди.

— Не искам да чувам нищо повече за Фиона! — изрева Торн и удари с юмрук по масата.

— Много добре — каза Улоф и изгледа мрачно сина си. — Тогава да говорим за твоята сватба. Посочи деня и ще изпратя да доведат някой старейшина, за да извърши церемонията.

Последното, за което искаше да говори Торн, беше сватбата му. Не можеше да се ожени за никоя жена, докато Фиона не вдигнеше магиите си от него.

— Ще помисля — измърмори той.

— По-добре мисли бързо — намеси се Роло. — Не мога да стоя тук вечно. Домът ми има нужда от мене.

— Следващото събиране на тукашния алтинг 3 3 Събрание на старейшините в скандинавските племена. — Б.пр. е в края на лятото, преди да паднат първите снегове — каза Улоф. — Всички старейшини ще дойдат. Това е добро време за сватба.

— Казах, че ще помисля — повтори Торн, слагайки край на разговора.

— Разбираш ли езика им? — обърна се Фиона към Бран, след като бе слушала внимателно думите им.

По реакцията на Брита към думите на Торн можеше да съди, че разговорът никак не е харесал на викингската девойка.

— Да — каза Бран, — можах да разбера някои думи. Карат се за тебе.

Фиона се изчерви и наведе глава над чинията си.

— И аз така си мислех. Торн ще ме продаде ли?

— Не е ясно — отвърна Бран, без да я поглежда. — Предстоят ти трудности, Фиона. Трябва да си подготвена. Торн не иска да те продава, но понякога човек е принуден да прави нещо, което не иска, защото няма друг избор.

— Не разбирам.

— И аз. Но аз разчитам руните и се съветвам със звездите. Никога не са ме лъгали. Дори когато сам не ги разбирам, това, което ми казват, винаги се случва. Пророчеството, за което ти говорих преди толкова години, не се е променило. Викингът е твоето бъдеще. Не знам как или защо, но е така.

— Ненавиждам го! — избухна Фиона. — Той се опита да… И тя наведе глава, не можейки да продължи.

— Но не го е направил — напомни й Бран.

Лицето й пламтеше от срам. Досещаше ли се Бран за събитията, които се бяха разиграли в банята?