Винс Флин - Измяната

Слезе заедно с Пападакос по стълбите и го държеше под око през цялото време. Хората на Коулман се появиха малко след единайсет вечерта. И тримата бяха бивши „тюлени“, служили под командването на Коулман. Уикър и Хакет спокойно се приближиха до колата с мъртвия руснак на предната седалка. Уикър седна зад волана, а Хакет се настани отзад. Уикър подкара седана и петнайсет минути по-късно намериха тъмна уличка на около километър от кафенето. Хакет слезе и обходи улицата, за да се увери, че мястото е тихо. Уикър направи обиколка на района, влезе навътре в улицата и изгаси двигателя. Изключи и лампата в купето, след което отвори багажника.

Хакет вече го чакаше с гумени ръкавици. Когато вдигнаха капака, той извади панела на облицовката и отвинти крушката, осветяваща багажника. След като тя изгасна, Хакет отиде до предната врата и я отвори на няколко сантиметра. Трупът се наклони. Хакет подпря главата на руснака с ръка, отвори вратата докрай и сграбчи тялото под мишниците. Измъкна го от колата и го довлече до багажника. Уикър стоеше отстрани, непрекъснато оглеждаше улицата. Руснакът тежеше поне сто килограма, но Хакет беше с десетина килограма по-тежък. Напъха в багажника трупа. После тихо свали капака и го затвори, след което отново потеглиха.

Когато се върнаха при кафенето, то почти се беше изпразнило и те паркираха без проблем. Брукс беше от другата страна на улицата, почистваше хотелската стая и опаковаше багажа. Коулман и Стробъл обработваха раните, охраняваха пленниците и преглеждаха офиса на Газич за допълнителна информация. На големия руснак и на Газич бяха инжектирали морфин. Рап седеше на бара и пиеше вино, но в същото време държеше изкъсо Пападакос. След като клиентите постепенно намаляха и заведението се изпразни, старецът седна до Рап и нареди да му донесат бутилка червено вино. Изпи три чаши за по-малко от половин час и поръча още една бутилка. Изглежда беше доста развълнуван от разигралата се пред очите му драма.

Точно в един през нощта си тръгнаха и последните двама посетители. Те се заклатушкаха по тротоара към следващия нощен клуб на няколко пресечки оттук. Към два часа на улицата стана тихо. Брукс застана на пост на едното кръстовище, а Уикър на другото. Едрият руснак беше ескортиран надолу по стълбите. Мъртвият му сънародник и Газич трябваше да бъдат носени. Мислеха дали да не ги увият в покривките от масите, но накрая решиха, че най-добре ще е да го направят все едно, че носят пийнали приятели. Хакет и Стробъл хванаха под мишниците Газич и го пренесоха. Напъхаха го отзад в микробуса и се върнаха за мъртвия руснак. Той беше пренесен по абсолютно същия начин и беше поставен на задната седалка на колата, в багажника на която Уикър и Хакет бяха напъхали другия труп.

Уикър напусна поста си и седна зад волана на колата. След като тръгна, Хакет го последва с друга кола, взета под наем от летището. Насочиха се към същата тъмна алея. Мъртвият руснак на задната седалка щеше да бъде пратен да прави компания на сънародника си в багажника, а после Уикър щеше да изостави колата в някое сенчесто местенце. При малко повече късмет миризмата от разлагането на труповете нямаше да бъде усетена няколко дни. Накрая двамата трябваше да се качат в къщата на Газич на хълмовете и да претърсят всяко кътче в нея.

Рап се сбогува с Пападакос и му благодари за помощта. Старецът го попита какво ще стане с Декас. Рап го излъга, че още не знае, макар че вече много добре си представяше какво ще стори с него. Щеше да изстиска от него и последната капка информация, след което да сложи край на живота му по начин, подобаващ на човек, взривил мощна бомба в центъра на оживен градски район. Смъртта му трябваше да послужи за урок на другите. Мич виждаше, че гъркът е притеснен, и затова му каза, че хора с много по-високи от неговата заплата ще се погрижат за забърканата каша. Ако само знаеше колко точно се е изразил, Рап сигурно щеше да довърши Газич още тук, в Кипър.

Телефонът иззвъня в шест часа и една минута. Кенеди погледна часовника, преди да вдигне. Тя лежеше на една страна и зелените цифри светеха право в лицето й. Протегна се и грабна слушалката. Опита се да разчете без очила номера от който звъняха, но не успя. Кабелът се заклещи в нещо и тя го дръпна по-силно. На пода паднаха някакво списание и дистанционното на телевизора. Поради съображения за сигурност тя не ползваше безжични телефони.