Винс Флин - Измяната

Доволен от резултата, Рап продължи разговора си:

— Извинявай за забавянето.

— Какво става там? — попита Кенеди раздразнено.

— Нищо съществено, не се тревожи. — Мич погледна Газич и добави: — Само ми осигури самолета.

Последва дълга пауза, след което тя попита:

— Откри ли го?

— Да.

— Сигурен ли си?

— Сто процента. Иди при Маркъс и му кажи, че беше прав за босненеца. Оттам нататък той ще ти обясни всичко.

— Къде се намираш?

— В Лимасол, Кипър.

— Мисля, че самолетът е в Източна Европа. Ще проверя и ще ти изпратя разписанието.

— Само побързай, защото трябва да изчезвам оттук.

— Какво си направил? — притесни се Кенеди.

— Нищо не съм направил, но се намеси трета страна и някои от техните хора пострадаха.

— Лошо ли?

— Фатално лошо.

— Ясно. И ти нямаш нищо общо с това?

Рап никак не обичаше с него да се отнасят така мнително хора, които прекарваха дните си в удобен кожен стол зад голямо баровско бюро, докато той непрекъснато рискуваше живота си.

— Внимавай какви ги говориш! — каза той. — Не стига, че съм тук с някаква новобранка, ами Блонди и момчетата му цял ден ги мотаят по летищата. Точно в момента имам нужда от силна поддръжка. Трябва ми самолет, и то веднага. После ще ми трябва логистичен екип, който да дойде тук и да почисти.

По тона му Кенеди разбра, че е сбъркала с неприятните въпроси. Десетки пъти бяха попадали в подобни ситуации и винаги изходът беше негативен.

— Ще ти дам отговор до десет минути — отвърна тя.

— Още нещо. Задокеанските ни братовчеди имат база наблизо. Така ще е най-добре. Без митнически контрол. Доставка на товара до вратата. Ще направим прехвърлянето на пратката в хангара. Никой няма да види нищо.

— Абсолютно. Аз ще го уредя. Нещо друго?

— Засега и това стига.

— Добре. Страхотна работа, браво на теб! Дай ми няколко минути да задвижа нещата и ще ти се обадя.

— Благодаря. — Рап прекъсна разговора и погледна Газич. Беше пребледнял и започваше да трепери. Рап беше уверен, че не е засегнал важни артерии. Първо, защото се беше прицелил добре и второ, защото на пода нямаше кръв. Въпреки това босненецът бързо изпадаше в шоково състояние. Организмът му се опитваше да изключи някои системи, за да преодолее ужасната болка. Мич не се боеше, че може да го загуби. Газич беше млад и в добра форма. Щеше да го преживее, а и честно казано, си го заслужаваше, даже му беше малко.

Рап клекна до босненеца и го погледна в очите:

— Мисля си, че няма да е лошо да ми кажеш кой те нае.

Самолетът беше голям. По-голям от необходимото, но Рап не се оплакваше. Беше „Локхийд Мартин — Трайстар“, проектиран за 400 пътници или 40 тона товар. Този специално с широкия си фюзелаж и трите си мощни двигателя беше оборудван като товарен. По-нова модификация на знаменития си събрат ДЦ-10, само че с по-издължен нос. Отвън самолетът изглеждаше като международен товарен самолет. Освен тези на кабината машината нямаше други илюминатори. Беше боядисан в чисто бяло и по протежение на задната част на фюзелажа се мъдреха големи сини букви „Уърлдуайд Фрайт“. ЦРУ притежаваше повече самолети отколкото военновъздушните сили на някои малки държави, но благодарение на една политикантка в инспектората към управлението Рап сега не можеше да се добере до тях. Поне не и при мисия като тази.

Преди малко повече от година същата тази бюрократка лично съобщи на журналистите, че ЦРУ превозва терористи из цяла Източна Европа в самолети „Гълфстрийм-5“ и „Боинг-737“. Много от въпросните терористи бяха високопоставени членове на „Ал Кайда“. Бяха отвеждани на тайни места и поставяни в неудобни условия, докато не се съгласяха да говорят. В интерес на истината накрая всички се пречупваха и се съгласяваха. Информацията, получена от тях, беше безценна за разбиването на оперативната и финансовата структура на „Ал Кайда“. Но разкритието на бюрократката съсипа една от най-важните операции на Ленгли във войната срещу тероризма. А Рап беше принуден да се отчужди още повече от правителството.

Стратегията му със самолетите не беше много по-различна от тази с мобилните телефони. Световният авиационен пазар представляваше обширна и взаимозависима мрежа от продаващи, препродаващи, даващи на лизинг и ползващи на лизинг компании. Авиопревозвачите постоянно модернизираха самолетните си паркове и заместваха остарелите модели с по-нови и по-икономични. В резултат на това имаше излишък от ненужни машини. Тези самолети или биваха давани на лизинг на някоя раздирана от войни африканска страна, докато буквално не се разпаднеха на части или катастрофираха. Големият „Локхийд Трайстар“ още беше в добро състояние. Беше взет на лизинг за един месец от една компания в Сиатъл. Тази компания се специализираше в преотдаване на самолетите на краткосрочен лизинг. Бизнесът им се развиваше по прост модел. Както енергийните компании продаваха излишъка от електричество, тези типове даваха под наем самолетите, които не се използваха през слабите сезони от годината. Те изобщо не подозираха, че клиент им е ЦРУ. Всичките сделки се извършваха чрез една адвокатска кантора във Франкфурт. Пилотите бяха двама стари полковници от американските ВВС, които не бяха против малко повече пари в брой и умееха да си държат устата затворена.