Винс Флин - Измяната

Рап остана на мястото си, като си даваше сметка, че Газич може да се докопа до оръжието. Босненецът поглеждаше недоумяващо ту към пистолета, ту към непознатия на вратата. Рап знаеше какви мисли му минават през главата и затова се скри зад рамката и свали пистолета си. В същото време не откъсваше очи от тези на босненеца. Цевта зае почти перпендикулярно на пода положение, но Газич разтвори пръсти и посегна към оръжието. Мич отново вдигна ръка и четвъртият куршум направи дупка в дланта на убиеца. Едно, две, три, четири. Точно както го беше планирал.

Рап прекрачи в стаята, с насочен към главата на Газич пистолет. Приближи се и изрита падналото оръжие към вратата. Газич отново се раздвижи.

— Дръж ръцете си далеч от тялото или следващата дупка ще е в главата ти.

Руснакът прие случилото се като знак за избавление и възкликна:

— Слава Богу, че се появи.

Рап го изгледа намръщено. Лявото му ухо беше отрязано, носът му беше сплескан. Кръвта капеше от лицето му и се стичаше върху бялата му риза.

— Развържи ме, приятелю.

Мич не се помръдна.

— Развържи ме веднага.

Рап насочи пистолета към слабините на руснака. Зелените точки отново образуваха линия.

— Затваряй си устата, че ще ти пръсна топките.

Раните в слабините могат да бъдат много сериозни. С много кръв и болка. Тъй като руснакът не престана да говори, Рап си каза, че дебелакът ще се разквичи като прасе, което колят, ако го простреля в тестисите. Той не беше от хората, които отправяха празни закани и нежеланието на руснака да си държи устата затворена постепенно го изкарваше от равновесие. Този беше един от онези досадници, които разсъждават на глас и разказват очевидни неща. Ту си мърмореше под носа, ту се опитваше да подкупи Рап, като сумата растеше всяка секунда.

Рап разговаряше с Коулман по телефона и му разясняваше последните събития. Групата беше на по-малко от минута от сградата. Рап му каза да накара Брукс да ги свали пред входа. Ако някой се опиташе да ги спре да се качат по стълбите, да кажат, че имат среща с Александър Декас от „Ейд Лоджистикс“. През цялото това време руснакът не спря да дърдори.

Рап вече беше претърсил Газич и след като даде инструкции на Коулман, се зае с бюрото на наемния убиец. Всичко вървеше гладко с изключение на руснака. Този тип нямаше спирка. Накрая Коулман го попита кой вдига шум. Чашата преля. Рап вдигна пистолета и дръпна спусъка. Куршумът се заби в дървената седалка на стола, само на някакви си пет сантиметра от чатала на руснака. Онзи се ококори уплашен.

Рап се приближи, тикна още димящата цев между краката му и изръмжа:

— Затваряй си устата!

Руснакът затвори очи, проплака за секунда, но после млъкна.

— Побързайте — каза Рап на Коулман. — Трябва ми помощ. — После натисна червения бутон за прекъсване и започна да обмисля следващия си ход.

Отиде до вратата и надникна в коридора, за да провери дали старецът е там. Заради слабата светлина в дъното обаче се виждаше само тъмният под. В Кипър беше десет часът вечерта, което предвид часовата разлика означаваше четири следобед във Вашингтон. Кенеди можеше да е навсякъде по това време. Реши да позвъни на защитения срещу подслушване телефон. Набра първо кода на страната, после на окръга и накрая номера. Свързването стана почти моментално.

Хората от научно-техническия отдел в Ленгли бяха разработили за началството телефони с възможно най-добрата защита, като допълнително бяха инсталирали специален софтуер за дешифриране. Сменяха моделите всяка година, а понякога и на шест месеца. Телефоните на Рап си стояха по кутиите. Той им нямаше много доверие и не защото се страхуваше от руснаците или от китайците. Най-много се притесняваше от собственото си управление и от Агенцията за национална сигурност. Малцина знаеха за широкия спектър на възможностите на АНС и онова, на което те бяха способни с техните спътници, подслушващи централи и осемте суперкомпютъра „Крей“, които държаха под земята в просторни охладявани камери. Това, което и Рап не знаеше, беше, че всекидневно те записваха огромен брой разговори между САЩ и чужбина. Обажданията от Близкия изток се удостояваха със специално внимание. АНС действаше като голям риболовен траулер. Хвърляха мрежите си, после ги издърпваха с улова и решаваха кои риби да запазят и кои да изхвърлят обратно в океана. Разликата беше, че вместо с риба мрежите се пълнеха с телефонни разговори, електронни писма и друга електронна кореспонденция. Приоритетът се определяше според дадени критерии. Като рибарите, които изхвърляха безполезните риби в океана, АНС ставаше все по-ефективна при оптималното използване на ресурсите си.