Винс Флин - Измяната

Основното им предназначение беше разбиването на вражески кодове. Така беше от десетки години и така щеше да бъде и занапред. Милиардите прехванати кореспонденции губеха смисъла си, ако не бъдеха разшифровани. Рап знаеше, че в АНС работят елитни екипи от супергении чиято единствена задача е да пробият софтуерни програми за шифриране. Колкото и добри да бяха момчетата от научно-техническия отдел в Ленгли, в действителност те не можеха да стъпят и на малкия пръст на талантите, работещи в АНС. Човек би си казал, че всичко това е малко безсмислено. В края на краищата всички бяха на една страна — ЦРУ, АНС, Пентагонът, Министерството на правосъдието с неговото ФБР — всичките американци в тях работеха за победата над глобалния тероризъм.

На практика нещата бяха много по-сложни. Само защото едно правителство проповядва определена политика, не означаваше, че следващото също ще я възприеме или че някой политик опортюнист от Конгреса или Сената няма да се възползва да застане в светлината на прожекторите и да поиска разследване на някоя от десетките операции, проведени от Рап само за миналата година. Това, което ветеран от тайната служба смяташе за редно, често коренно се различаваше от становището на юристите от Министерството на правосъдието.

На всичкото отгоре отделните служби водеха война за бюджетите. В много отношения домашните аспекти на професията криеха повече опасности от операциите в чужбина. Когато действаше зад граница, Рап поне знаеше кои са враговете му. В родината му главни фактори бяха политиката и личностните взаимоотношения, в резултат на което провеждането на единна обща мисия от няколко служби ставаше почти невъзможно.

Напоследък климатът толкова се беше влошил, че Рап вече не можеше да се довери на собствените си колеги в Ленгли. Инспекторатът на ЦРУ също беше решил да влезе в играта, като оттам редовно изтичаше информация към журналистите. Високопоставени служители от управлението помагаха за кампаниите на политици, съпругите им работеха като консултанти на кандидатите. Шефове от администрацията пък редовно вечеряха с журналисти, лобисти и политически стратези. Като се добавеха към тях и „Амнести Интернешънъл“ и дузината други правозащитни организации, климатът наистина беше крайно негостоприемен за хора с професията на Рап. Дори не можеше да има доверие на службата в която работеше. От инспектората можеха да записват всяка негова дума. Според Рап такова нещо като защитена срещу подслушване линия нямаше. Буквално всеки месец той си купуваше нов телефон с нов номер. И всеки път, когато заминеше на мисия като тази, си избираше апарат, който рядко издържаше до края на мисията. Дори и при тези предпазни мерки пак внимаваше какво говори. Даваше само неясна информация и използваше само кратки изрази.

Когато най-накрая Кенеди вдигна, той направо каза:

— Трябва ми самолет.

Последва кратка пауза.

— Какъв самолет.

— Самолетът.

И сякаш беше чакал реда си, руснакът започна пледоарията си отново. Рап го погледна с пистолета в едната ръка и телефона в другата. Лицето му сякаш казваше: „Ти подиграваш ли се с мен?“

— Работя за КГБ — изрече руснакът.

— Кой е този? — попита Кенеди.

— Изчакай секунда. — Рап се приближи до руснака. — Казах ти да мълчиш, скапаняк!

— Аз съм от руското разузнаване. Бившето КГБ. Сега работим на една страна. Америка и Русия.

Газич лежеше обездвижен на пода и без съмнение изпитваше силна болка, особено след като адреналинът в кръвта му беше спаднал и след като беше ранен на четири места, все в чувствителни части на тялото. Въпреки цялата сериозност на ситуацията той се изсмя и каза:

— Ти работиш за руската мафия.

— Не е вярно! — извика руснакът.

Газич се засмя още по-силно:

— Ти си слуга на руските олигарси и нищо повече.

Рап стоеше между двамата и ако те не му бяха още нужни, щеше да ги гръмне в главите само за да млъкнат. Руснакът беше проточил врат и го гледаше в очите, в същото време говореше нещо за бляскавата си кариера в КГБ. Мич пристъпи още крачка към руснака и посочи компютъра на бюрото.

— Я виж какво има там.

Руснакът се обърна към големия бял монитор.

Мич премести тежестта си върху левия крак и вдигна десния, който застина във въздуха за секунда. Нанесен правилно, този удар можеше да причини по-големи вреди от всеки друг. Дори изпълнен погрешно, той съдържаше значителна мощ. А при подготовката на Рап погрешните изпълнения бяха изключени. Ръбът на петата и очите му също като трите зелени точки на глока образуваха идеална линия, насочена към брадичката на руснака. Десният му крак се изправи светкавично подобно на пружина и подметката се заби в челюстта на руснака. Ударът беше концентриран и счупи челюстта. От удара главата му се извъртя рязко и той загуби равновесие. Ефектът приличаше на внезапното изгасване на осветлението в стаята. Тялото на руснака се отпусна неподвижно и той, седнал на стола, се килна напред в безсъзнание. Единствено завързаните му китки го предпазваха да не падне на пода.