Винс Флин - Измяната

— Отвори си устата — прошепна. Старецът отново се подчини и той напъха кърпата в устата му. После го накара да легне по корем и изви ръцете му отзад. Отряза връзките на престилката и с тях завърза глезените и китките на мъжа. След това прибра ножа и извади пистолета. Показа го на пленника и добави:

— Стой тихо, иначе ще те застрелям. Недей да тропаш с крака по стената или да се търкаляш по пода. В противен случай си труп. Ясно? Старецът кимна.

— Колко души има в офиса? Отговори ми с мигане на очите.

Мъжът мигна два пъти.

— Декас и едрият руснак ли? Последва кимване.

— Декас разпитва руснака ли? Отново кимване.

— Добре, мирувай тук. — Рап го потупа по главата. — След минута всичко ще е свършило.

После се изправи и тръгна по коридора, придържайки се към дясната стена. Газич беше въоръжен с оръжие със заглушител. Най-вероятно с дозвукови куршуми, положително деветмилиметрови. Сградата беше стара, стените обаче със сигурност щяха да спрат деветмилиметрови куршуми. В състояние бяха да издържат дори на четирийсет и пети калибър. Рап отново се опита да си представи разположението на мебелите в офиса. Бюро вляво и два-три стола или канапе вдясно. Газич щеше да е прав, което означаваше, че ще бъде без прикритие. Руснакът нямаше да представлява проблем. Той беше или ранен, или завързан. Ако Газич го разпитваше, сигурно държеше нож. Когато противникът беше въоръжен с нож, вариантите бяха повече, а тактиката — по-различна.

На крачка от вратата той се спря. В главата му се беше оформил план за действие. Атаката щеше да е светкавична.

Едно, две, три, четири. Заслуша се за миг. Газич задаваше въпрос. Руснакът го умоляваше на развален английски, с много по-уплашен и висок глас от този на инквизитора му. Рап го прие като добро предзнаменование.

Хвана дръжката на вратата и изчака секунда. Щом отново чу Газич да говори, завъртя топката и силно бутна вратата навътре. Беше деветдесет на сто сигурен, че Газич се намира вдясно, но първо трябваше да се увери. Приплъзна се покрай стената и рязко насочи дулото към вътрешността на офиса. Вратата се отвори и се разкри гледка, каквато си беше представял. Бюрото се намираше вляво. Вдигна пистолета в хоризонтално положение и се приготви за стрелба. Вратата се отвори почти докрай, и Мич видя празно бюро. Дулото на оръжието се премести надясно. В същото време Мич премести тежестта си върху левия крак и надникна вътре колкото да огледа стаята, излагайки в същото време на опасност само малка част от себе си.

Пръв се показа Газич, застанал странично към Рап. Руснакът седеше на стола точно срещу него, но Рап не се интересуваше от него. Погледът му се прикова в Газич. Но ръката с пистолета беше с част от секундата по-бавна. Съзнанието му се концентрира върху пряката заплаха. Вратата се удари силно в нещо твърдо. Босненецът започна да се обръща към него с все още свалени ръце. Той очакваше да влезе старецът и появата на неканения гост го изненада. Рап осъзна, че при отварянето навътре вратата не беше опряла в стената, а значи се беше ударила в етажерка или някаква друга мебел. Вниманието му беше привлечено от черния пистолет със заглушител, контрастиращ на фона на белия панталон на Газич. Рап се прицели и натисна спусъка.

Газич стоеше само на три метра и половина от него. Куршумът го улучи в дясната длан. Ръката се сви за хилядна част от секундата и после се разгъна като счупена щипка за лед. Мозъкът не участваше в този процес, повредата беше чисто механична. Пистолетът падна на пода, но преди това втори куршум уцели босненеца в едното коляно и трети — в другото.

Времето сякаш спря за около две секунди. Нищо и никой не помръдна. Рап зачака, прикрит зад рамката на вратата, наблюдавайки противника, както се наблюдава разрушаването на стара сграда. Този странен миг, в който на човек не му се вярва, че всичко е свършило толкова внезапно. Когато експлозивите са взривили всичките подпорни колони, но сградата продължава да се държи още секунда-две. И тогава физиката си казва думата и всичко се срутва в облаци прах на земята.

Газич разпери ръце, за да запази равновесие, но не в равновесието беше проблемът. Падането беше причинено от двете пръснати коленни капачки. Хвана десния си крак и го разкрачи, за да разшири опората си. Когато обаче го постави на пода, кракът се огъна като евтин сгъваем стол. Босненецът падна тежко, като все пак успя да се подпре с ръката, за да не си удари лицето в пода. Отпусна се настрани с протегната лява ръка само на десетина сантиметра от пистолета.