Винс Флин - Измяната

Рап премести пистолета в лявата ръка, извади пълнителя и го прибра в предния си джоб. После обърна оръжието така, че дръжката опря в гърдите му. Хвана с лявата ръка цевта и с десния палец натисна бутона за освобождаване от рамата. Издърпа затвора, докато студеният патрон не падна в дланта му. В същото време с десния палец отново заключи затвора. Патрона пъхна на същото място, а от левия си джоб извади нов пълнител. Извади първия свръхзвуков патрон от него и го стисна със зъби. После тихо пъхна пълнителя и провери с длан дали е заключен добре. Пистолетът отново премина в лявата ръка. Внимателно извади патрона от устата си и с насочена към пода цев, го пъхна през отвора за екстракция в цевта. Все едно, че зареждаш торпедо в тръбата за изстрелване. С дясната ръка леко върна цевта напред, докато се чу леко изщракване и затворът се заключи отново.

Това тук не беше Холивуд. Истинските стрелци носеха оръжието си винаги в готовност за стрелба. Което означаваше с патрон в цевта. Без никакви гангстерски измишльотини за издърпване на затвора в последния момент. Подобни действия само забавяха стрелеца и вдигаха излишен шум. Единствената алтернатива на извършения от Рап сложен процес беше способът „меко плъзгане“. При него първо се вкарваше пълнителят и после с бавно и контролирано движение цевта се плъзгаше напред в изходното положение. Проблемът тук обаче беше, че имаше риск патронът да не влезе добре в цевта, което беше последното нещо, особено ако стрелецът имаше намерение пръв да открие стрелба.

Рап стисна дръжката с две ръце и насочи оръжието напред. Продължи с дясната си страна напред, с идеално разпределена върху тялото си тежест, с плавни стъпки като на боксьор лека категория. Започна да взима стъпалата по две наведнъж. Когато стигна площадката между втория и третия етаж, чу гласове. Слаба светлина осветяваше стената над него. Предположи, че идва от офиса на Газич. Вгледа се в стената, за да се опита да различи сенките. Такива обаче нямаше. Това означаваше, че никой не стоеше в коридора. Напрегна слуха си. Гласовете бяха приглушени и едва се чуваха. Май че говореха на гръцки.

Внезапно тишината на третия етаж беше нарушена от ужасен писък. Рап инстинктивно отстъпи назад. Тялото му се напрегна, мускулите му се свиха като бойна пружина, готова да изскочи и да удари всеки миг. След писъка някой рязко изрече нещо. Езикът, на който разговаряха, беше гръцки. След това се чу тежко дишане и руски говор. Ясно какво се беше случило. Рап се приведе ниско и се изкачи, за да огледа площадката. Първото, което забеляза, беше затворената врата на офиса, второто — мъртвия мъж на пода.

Рап се приближи до следващия ред от стъпала и се озова пред трупа. На слабата светлина успя да различи в мъртвия единия от руснаците. Начинът, по който той лежеше, означаваше, че е бил прострелян в дясната страна на главата, извъртял се е на деветдесет градуса и се е строполил на пода. Бил е мъртъв още преди тежкото му тяло да се стовари на мръсния и износен балатум. Руснакът беше с широко отворени очи, лявата му ръка беше под тялото. Единият му крак беше свит, другият — изправен. Рап реши, че този тип едва ли е имал време да осъзнае болката при проникването на оловото в главата му. Предвид обстоятелствата направо лек и безболезнен начин да си отидеш от този свят.

Рап се спря, за да огледа по-добре трупа. Определено това беше вторият руснак. Този, който се беше спрял по средата на улицата, опитвайки се да привлече вниманието на вече мъртвия си приятел. Газич се е бил скрил в коридора, отдясно. Допуснал е първият да се приближи. Оставил го е да отвори вратата и после е застрелял и двамата. Дозвукови патрони, от разстояние три, максимум три и половина метра. Първият изстрел е бил в главата на втория руснак, вторият — вероятно в дясното бедро или коляното на първия, ако босненецът наистина беше толкова изключителен стрелец. По-едрият от руснаците е паднал. Газич се е преместил след първото попадение. Скъсил е разстоянието за най-трудното. Искал е поне един от двамата преследвачи да остане жив, което означаваше, че сигурно е избил пистолета от ръката му, ако онзи не е искал да го пусне дори след като е бил ранен.

Рап буквално беше легнал върху стъпалата, с дясната длан притисната към земята и с оръжието в лявата. Сега всичко щеше да се реши от ъгъла и сантиметрите. Изчисли позицията и прикритието си. Три четвърти от матираното стъкло на вратата на офиса вече се виждаха.