Винс Флин - Измяната

Вътре напред-назад се движеха сенки и се различаваха поне два гласа — единият по-висок, другият нисък. Газич със сигурност беше вътре. Той беше този, който задаваше въпросите. Оставането на стълбите не беше безопасно за Рап. Сегашната позиция предлагаше минимално прикритие и го правеше уязвим за някой случаен клиент, който можеше да го забележи отдолу. Тактически той беше изправен пред две възможности. Или да нахлуе в офиса, или да потърси по-добро прикритие в коридора.

Мислено си представи как изглежда офисът отвътре: бюро, няколко стола, канапе и няколко етажерки с книги или шкаф за документи. Човек като Газич никога не би застанал с гръб към вратата. Също така беше много вероятно работното му място да е разположено така, че към него да няма пряка видимост от прозорците. Снайперистите разсъждаваха по този начин. Те винаги обръщаха всичко в траектории и ъгли. Не само на техните изстрели, но и на най-върлите им врагове — другите снайперисти. Тъй като помещението беше с два прозореца, бюрото можеше да бъде поставено само на едно място. Но трябваше да вземе предвид и стареца. Не можеше да се каже точно къде ще се намира той, когато Рап отвори вратата. Ако стоеше между него и Газич, щеше да се наложи да го елиминира. Мисълта, че трябва да застреля невинен случаен свидетел, го накара да мине към друга тактика.

Стоенето на непозната територия не можеше да продължава дълго и Рап взе окончателно решение. Качи се на горното стъпало, ниско приведен, и прекрачи тялото на мъртвия руснак. Плътно притиснат към стената, се придвижи напред и застана точно пред вратата на офиса. Коридорът приличаше на канализационен тунел. Колкото по-навътре влизаше, толкова по-тъмно ставаше. В дъното едва се виждаха тъмна дървена врата и стени с жълта мазилка. Ако разположението на помещенията на третия етаж беше като на втория, там трябваше да се намира тоалетната и може би имаше изход към покрива. Имаше още една врата от другата страна на коридора. Това беше друг офис. Рап не знаеше на кого е, но за него беше важно само вътре да няма никого.

Сети се за Коулман и тъкмо мислеше да го попита дали ще пристигне скоро, когато вратата на офиса на Газич се отвори и ярка светлина обля коридора. Рап светкавично вдигна пистолета и се прицели. Направи безшумно три крачки назад и се оттегли в мрака, стиснал с две ръце оръжието. Идеална, стабилна позиция с опора за стрелба. Трите фосфоресциращи зелени точки се бяха подредили успоредно в идеална редица. Левият му показалец леко галеше спусъка.

Отвътре се появи старецът. Той излезе в коридора и затвори вратата след себе си. Застина на място за няколко секунди, лявата му длан все още беше на дръжката на вратата, свел очи, с опряна в гърдите брадичка. Израз на дълбока замисленост. Очевидно искаше да събере мислите си и да реши какво да прави. Накрая се размърда, поклати глава, наведе се и хвана за краката мъртвия руснак. Първият напън не даде резултат. Дръпна го отново, по-силно, но успя да го помръдне само с няколко сантиметра. При третия опит старецът се напрегна пряко сили и трупът бавно се плъзна по износения балатум.

Рап тръгна след него, без да се притеснява, че ще го забележи. Старецът беше прекалено зает с влаченето и вероятно слухът му беше отслабнал от работата с кафе машината. Така стигнаха почти до края на коридора, където старецът накрая се отказа и пусна краката на руснака. Те тупнаха на пода и една от обувките почти се изхлузи. Собственикът на кафенето изруга и се преви, подпрял ръце на коленете си. Дишаше тежко и ругаеше.

Рап тихо пъхна пистолета във вътрешния джоб и извади сгъваем нож от колана. С едната ръка отвори ножа и пристъпи напред. Застина за секунда, очаквайки да види какво ще е следващото движение на стареца. Когато на края той се изправи, Мич бързо застана зад него, запуши с длан устата му, като го повдигна и почти го отлепи от земята. Опря острието до гърлото му и прошепна:

— Да не си гъкнал, че ще ти прережа гърлото.

Мич не знаеше до каква степен е замесен във всичко това старецът. Хазяинът беше имал достатъчно време да обмисли нещата през последния ден. Очевидно беше предупредил Газич за руснаците и сега отново му помагаше. Което обаче не беше доказателство, че е участвал в атентата, извършен на американска земя през октомври. Отърваването от труповете беше и в негов интерес, независимо дали руснаците бяха убити от Газич или не. Не искаше да пострада бизнесът му, а в курорт като Лимасол няколко мъртви руснаци можеха сериозно да подплашат и да прогонят клиентелата.