Винс Флин - Измяната

Но пък той можеше да е партньор на Газич. Съучастник и помагач във всяко негово действие. Може би той беше човекът, който преговаряше с поръчителите. Всичко беше възможно. Докато Рап не получеше категорични доказателства, старецът щеше да остане жив. Мич Рап със сигурност не беше образец за напълно нормален психически индивид, но след всичките убийства, изтезания, насилие и жестокости беше съумял да запази поне здравия си разум. Причината — обстоятелството, че той беше по-различен от мъжете, а понякога и от жените, които преследваше. Много от тях убиваха заради идеи. Често тези идеи представляваха изопачени възгледи за Исляма. Противниците му бяха мъже, защото на жените не се разрешаваше да водят свещена война с неверниците. Да, понякога палестинците използваха атентаторки-самоубийци, чеченците — също, но те бяха единици. Други убиваха за пари, също като Газич. Някои от тях вършеха работата си прецизно и се стремяха при акциите им да няма невинни жертви. Към тях Рап се отнасяше с безразличие. Газич не беше от тях. Това, което беше извършил, надхвърляше всякакви граници. Той беше по-скоро терорист, а не наемен убиец. Беше го доказал с взривяването на колата-бомба в Джорджтаун, в резултат на което загинаха деветнайсет души и бяха ранени трийсет и четирима. Експлозията съсипа живота на техните близки, роднини и приятели. И кой беше мишената? Корумпиран търговец на оръжие или наркотрафикант, спонсор на терористи? Не, мишена бяха двама политически кандидати. И какво престъпление бяха извършили те? Проповядваха ли смърт за всички мюсюлмани и араби? Призоваваха ли към избиването на всички палестинци? Не. Нищо подобно.

Точно това призоваваха моллите и имамите в страни като Иран и Саудитска Арабия. Смърт на Америка, великия сатана. Смърт на Израел. Бомбардирайте с атомна бомба ционистката държава и издавете неверниците в морето. Тези двама либерални политици, от друга страна, проповядваха толерантност към различните. Привърженици бяха на истинска държавност за Палестина и търпимост към всички религии. И какво получиха за отплата? Някой ненормален ислямски фашист като Осама или друг от тази порода беше обявил цена за главите им.

Рап още си спомняше какъв силен гняв го беше обхванал преди няколко месеца, когато седеше сам в хотелската си стая в Калкута. По „Скай Нюз“ показаха кадри от огромната дупка, образувала се след взрива на колата-бомба. Той самият беше минавал по тази улица поне хиляда пъти. По размера на дупката си личеше, че бомбата е била доста мощна. Броят на жертвите със сигурност щеше да е голям. Следващият репортаж по „Скай Нюз“ беше от мюсюлмански градове из целия Близък изток. Навсякъде атмосферата беше една и съща. Улици, изпълнени от младежи. И отново само мъже, без жени.

Горяха американски знамена, хвърляха коктейли „Молотов“ по американските посолства, палеха коли, викаха, радваха се и танцуваха. Всички празнуваха поражението на Великия сатана. Фактът, че толкова много хора безпардонно празнуваха подобно варварство, върна Рап в реалността. Сблъсъкът на културите временно заглуши болката и мъката му. Видяното по телевизията му помогна още същата вечер ясно да осъзнае пред каква огромна заплаха са изправени в Америка. Подобно радостно опиянение в САЩ се беше случило само когато Детройт станеше шампион по баскетбол. Но хората просто бяха отпразнували победата на родния им отбор, а не безразборно унищожение на човешки същества.

Старецът нямаше да умре. Това отличаваше Рап от Газич. Той не ликвидираше невинни с лека ръка само защото му се бяха изпречили на пътя. Да, Мич умееше да се въздържа, когато ситуацията го изискваше, но също така можеше да бъде жесток и безпощаден. Босненецът щеше да умре. Но преди да издъхне, двамата с него щяха да си поприказват.

— На колене — прошепна Рап и старецът се подчини. — Сега ще махна ръката от устата ти, но ножът ще остане опрян до гърлото ти. — И за да демонстрира сериозността на намеренията си, той натисна острието точно под адамовата ябълка на мъжа. На кожата се появи капка кръв. — Това е гръклянът ти. Дръж си устата затворена, докато не ти кажа да говориш. Ако само видя, че си мърдаш устните, моментално ще те промуша. Ако си ме разбрал, кимни.

Старецът така и стори и Рап леко отпусна ножа. Човекът дишаше тежко.

— Успокой се и си поеми дъх — каза Мич. — Няма да те убия, ако не ми дадеш повод.

Държейки ножа опрян до гърлото на пленника, с другата ръка Рап взе кърпата, напъхана в един от джобовете на престилката на стареца, и я сви на топка.