Винс Флин - Измяната

— Ало.

— Директор Кенеди?

— На телефона.

— Обажда се майор Хансън… дежурният офицер в Ситуационната зала на Белия дом.

— ПСАЩ свика среща за седем нула нула. — ПСАЩ беше абревиатурата, която военните използваха за обозначаването на президента на САЩ.

— В Ситуационната зала?

— Не, в Овалния кабинет, госпожо.

— Ясно, ще бъда там.

Кенеди върна слушалката върху апарата. „Дотук с мечтите за наспиване в неделя“ — каза си. Отметна завивките и се изсмя. Съвсем скоро щеше да е без работа. Или поне без тази работа. И каквато и друга да си намереше, едва ли щеше да изисква подобни жертви. Щеше да спи през целия неделен ден, ако иска.

Плочките в банята се сториха студени. Беше януари. Кенеди включи лампата и се погледна в огледалото. На четирийсет и пет изглеждаше доста добре за възрастта си, но в шест часа сутринта, без грим и още сънена, физиономията беше направо страшна. Да си жена в този град не беше никак лесно. Тя пусна душа и се зае с миенето на зъбите. С четката в устата Кенеди отиде в кухнята и наля вода за чая. На връщане към банята надникна в стаята на сина си. Той спеше като къпан под завивките.

Тя не обичаше студа. Прибра косата си и влезе под душа. В продължение на пет минути стоя под водата, увеличавайки температурата, докато кожата не порозовя. Отне още пет минути да се изсуши и да се облече, плюс още пет да приведе лицето си в приличен вид. В 6:33 предупреди личната си охрана за срещата и отиде в кухнята да изпие чая си. Набра Центъра за глобални операции по защитения срещу подслушване телефон. Дежурният вдигна още след първото позвъняване. Кенеди го попита дали има нещо важно. Той отвърна, че нощта е минала доста спокойно. Айрини се изненада от този отговор и го накара да си помисли пак. Той повтори отговора си. Директорът на ЦРУ му благодари и затвори.

Кенеди взе с две ръце чашата с чай, подпря се на кухненския плот и се запита защо ли президентът свиква среща в неделя сутринта, в седем часа. Щом от Центъра за глобални операции към управлението не знаеха нищо, значи предупреждението за криза изхождаше от Пентагона или от Министерството на правосъдието. Тъй като оставаше още една седмица, тя изненадващо за себе си установи, че изпитва странно равнодушие към ставащото. Отпи отново от чая и се запита дали това е хубаво или лошо. През целия си съзнателен живот проявяваше истински професионализъм в работата, граничещ с фанатизъм. В Ленгли беше прекарала над двайсет години и винаги беше давала всичко от себе си. Професията дори беше коствала брака. Замисли се и стигна до извода, че не е честно да вини Ленгли за проваления си брак. Бракът нямаше да издържи дълго дори и тя да беше домакиня вкъщи. Бившият съпруг беше твърде голям егоист. Доказа го, след като вторият му брак се разпадна само девет месеца след това. Той беше порядъчен, но вманиачен, което правеше трудно съжителството с него. А тя нямаше нито време, нито желание да мисли за егото му.

Айрини се качи на задната седалка на своя таункар и взе неделното издание на „Вашингтон Поуст“. Може би постепенното оттегляне от работата беше подсъзнателният начин да се предпази от разочарованието, когато покажат вратата. Всичко беше възможно. Тя не искаше да напуска Ленгли, особено след такъв кратък срок като директор. Беше работила за тази институция над двайсет години. Практически целият и съзнателен живот. Щяха да липсват хората и динамиката, които съпровождаха ръководенето на несправедливо оклеветяваната в света шпионска централа. Дългите часове седене зад бюрото и политиката нямаше да липсват. Но без съмнение щеше да липсва мястото.

Когато спряха пред първото КПП, вече беше станало седем часът. Когато преминаха всички постове на охраната, Кенеди вече закъсняваше с пет минути. В Овалния кабинет четирима мъже бяха застанали широко в кръг около президентското бюро: самият президент, главният прокурор Стоукс, директорът на ФБР Роуч и новоизбраният президент Алекзандър. Роуч беше със сив костюм и раирана вратовръзка. Останалите трима бяха по блейзъри, панталони и с ризи с разкопчана яка. На пръв поглед отсъствието на неколцина ключови играчи — министрите на отбраната и Държавния департамент, президентския съветник по националната сигурност и началника на президентския кабинет — изненада Кенеди. Но тя се сети, че е неделя сутринта и че остават само шест дни до мирната и демократична смяна на властта. През тази седмица не се беше случило почти нищо важно. Бюрократите от кариерата и професионалистите ръководеха работата на правителството, докато назначените с политически протекции или се бяха преместила на друга работа, или си търсеха такава.