Винс Флин - Измяната

Всички се засмяха. Алекзандър се усмихна и впери поглед в мъжа, когото щеше да наследи.

— Господин президент, вашата сила на духа ме изумява.

Хейс сви рамене.

— Какво ми остава? Имал си лош късмет и ако не се отнасяш със самоирония, мисълта за болестта ще те погуби.

— На ваше място не знам дали бих се смял…

— Твоето положение е малко по-различно от моето. Аз съм болен, но болестта ми е лечима. Не е кой-знае каква утеха, но ще живея още няколко години. Твоето положение е по-различно. На теб ти беше нанесен изненадващ удар и ти отнеха любимия и най-важния човек в живота. Отнеха ти го завинаги. В твоята трагедия няма нищо смешно.

— Не, няма. Само шок, гняв, скръб.

— Ами това може да ти помогне. — Хейс се наведе напред. — Както знаеш, след атентата срещу кортежа ти ФБР започна едно от най-мащабните разследвания в историята си. Министерствата на вътрешната сигурност, отбраната, Държавният департамент, АНС, ЦРУ… всички участваха и помагаха, но ФБР беше водещата служба. Те и по принцип са най-добри в това… експертизите, хилядите часове упорит труд, необходими да се обработи и изследва всяко веществено доказателство. Директорът Роуч ми каза, че те държал в течение през цялото разследване.

— Да.

— Добре тогава. Ето обаче какво не знаеш. — Хейс посочи към Стоукс и Роуч. — Те също не го знаят. Вътрешната сигурност, Националното разузнаване, затоплянето на отношенията между ФБР и ЦРУ… звучи добре на теория и след събитията от единайсети септември за известно време изглеждаше, че наистина така се е получило, но в действителност е само блян. Никога няма да се стигне дотам. Не и в този град. Не и с всичките политици опортюнисти и журналистите, които искат само да станат известни и да си спечелят слава. ФБР е длъжно да се придържа към закона и да действа много внимателно. Зависимо е от безброй правила. ЦРУ от друга страна… те си имат работа с по-различна публика. И когато опре до действия зад граница… те са в състояние да реагират по-бързо, и то в среди, в които ФБР не би се чувствало комфортно. Независимо дали сме съгласни или не с методите им, ЦРУ е много по-подготвено да се сражава с враг, който не играе по правилата и не спазва законите. Враг, на който не му мигва окото да взриви кола-бомба в град като Джорджтаун, в събота следобед.

Алекзандър наведе глава и кимна.

— След нападението срещу кортежа — продължи Хейс — аз седнах насаме с директор Кенеди и казах да действа. Да поръча задачата на най-добрите си хора… и за пореден път тя не ме разочарова.

Алекзандър вдигна глава и погледна с надежда.

— Открихте ли кой стои зад атаката?

Хейс насочи вниманието си към шефката на шпионската централа.

— Айрини?

Тя остави чашата в чинийката. Едва преди минута беше разбрала какво е намислил президентът. Изкашля се и пристъпи делово към въпроса:

— Спомняте ли си в докладите на ФБР да е бил споменат мъж с червена шапка?

— Не. — Новият президент погледна към Роуч и Стоукс.

— Мъжът с червената шапка — намеси се главният прокурор Стоукс — е фикция, която не беше доказана. Като при всяко хаотично събитие, какъвто беше атентатът срещу вашия кортеж, между показанията на отделните свидетели имаше значителни противоречия. Някои от тях твърдят, че са видели въпросния мъж точно преди експлозията, но после е изчезнал. Прегледахме записите от охранителните камери, монтирани във всички магазини и заведения в близост до местопрестъплението, но не видяхме на никой от тях такъв човек. Смятаме, че е…

Кенеди премести погледа си от Стоукс към Роуч. Сигурна беше, че Макмахън беше уведомил шефа си за срещата, проведена в нейния кабинет преди няма и двайсет и четири часа. Срещата, на която Бейкър им хвърли бомбата в краката. Роуч и Макмахън работеха заедно от доста време. Макмахън със сигурност го беше потърсил веднага след срещата. Но едва ли директорът на ФБР щеше да реши да безпокои прокурора в събота следобед. Разкритието на Бейкър криеше в себе си огромна възможност за промяна на хода на следствието, но все пак си оставаше една незначителна част от него. Вероятно си беше казал, че може да почака до понеделник сутринта.

Стоукс беше седнал близо до Алекзандър, а Роуч — от другата страна. Кенеди забеляза, че Роуч се навъси, наведе се напред и вдигна ръка, за да вземе думата.

— При разследване като това — продължаваше Стоукс — трябва много внимателно да…

— Марти — прекъсна го Роуч, — имам да добавя нещо. Вчера следобед специалният агент, натоварен с разследването, ме информира, че мъжът с червената шапка в действителност съществува. Щях да ти го кажа на редовното ни съвещание в понеделник сутринта. Нямах представа, че от ЦРУ вече са задвижили нещата. — Роуч, с очи като на басет, погледна към Кенеди, сякаш искаше да каже: „Благодаря ти, че работиш зад гърба ми.“