Винс Флин - Измяната

— А ти трябва да внимаваш в картинката.

Брукс предизвикателно поклати глава.

— Не. Какво ще направиш? Ще ме удариш ли? Ще ме изхвърлиш от самолета? Едва ли. Необходима ти е помощ. Твърде уплашен си, за да си го признаеш.

— Не ми трябва никаква помощ. — Рап стана.

— Продължавай да си го повтаряш. Някой ден може и да си повярваш.

Рап отвори вратата на пътническата кабина и влезе в херметизирания товарен отсек на самолета. Затвори вратата и се облегна на нея. Металният под беше изцапан с кал и машинно масло на местата, където бяха разтоварвали техника и сандъци. Отсекът се осветяваше от три лампи на тавана. С изключение на контейнера с форма на полумесец, закрепен с ремъци, пространството беше празно. Рап погледна лъскавия алуминиев сандък без никакъв ентусиазъм. Подсъзнателно се беше надявал да избегне този момент, да остави някой друг да се занимае с това. Някой, който е по-мотивиран от него. Сигурен беше, че ще се намерят достатъчно агенти от Тайните служби, които биха се отказали и от служебната си значка, за да ги оставят насаме с Газич за пет минути. Може би дори самият новоизбран президент би искал да навести босненеца и да го поразпита „с пристрастие“.

Помъчи се да се концентрира върху предстоящото, но думите на Брукс не излизаха от главата му. Беше се оставил двайсет и няколко годишна агентка новобранец да му влезе под кожата и да внесе смут в душата му до такава степен, че накрая чак му идваше да фрасне един, за да я накара да млъкне. Заради нея беше влязъл в товарния отсек — не искаше да я слуша повече. Не беше добре и го знаеше. Но просто не искаше да го чува. Особено от човек, когото почти не познаваше.

Тъй като оставаха само два часа полет, не можа да измисли нищо друго за оправдание да се измъкне. Официалният правилник за провеждане на разпитите беше доста категоричен относно ситуациите, които не са спешни. Размекваш задържания, като го лишаваш от представата за време и пространство. В същото време се запознаваш с наличната информация за биографията му. После много внимателно обмисляш плана си за нападение, както прокурорът подготвя въпросите, с които да уличи обвиняемия пред съда. Само дето тук няма нито адвокат, който да протестира, нито съдия, който да приеме протеста.

Започваш с въпроси, на които вече знаеш отговорите. Така, ако задържаният излъже, ти имаш повод да му създадеш известни неудобства, докато той не каже истината. И когато накрая го стори, продължаваш със следващия въпрос. Ако е искрен, продължаваш напред. Ако лъже, в действие влиза методът на болката и удоволствието. И така се процедира, докато не накараш задържания да бъде искрен. Едва тогава преминаваш към важните въпроси.

Обикновено минималното време, необходимо да дезориентираш пленника, е двайсет и четири часа. Газич лежеше в контейнера от тринайсет часа. Не беше идеален вариант, но пък босненецът имаше четири огнестрелни рани, и то на много чувствителни части от тялото. За последно инжекция с морфин му беше бита на летището в Германия. Всеки момент обезболяващото щеше да престане да действа и болката отново щеше да атакува Газич на вълни — всяка следваща по-силна от предишната.

Рап доближи алуминиевия сандък и хвана дръжката. Предната стена на контейнера беше покрита изцяло от две заключващи се врати. Нямаше причина за притеснение, че Газич ще се опита да избяга. Той завъртя дръжката на деветдесет градуса и отвори едната врата. Отвътре контейнерът беше облицован със сив звукоизолиращ стиропор. Сандъкът беше дълбок метър и половина и широк два и половина. Рап отвори и другата врата.

Светлината проникна в тъмната камера и сянката на Рап падна върху тялото на Газич. Босненецът беше завързан на найлонова носилка, на височина само десетина сантиметра от пода. Крачолите му бяха отрязани, за да може Стробъл да почисти и да превърже коленете му. Превръзките бяха бели и чисти, без никакви следи от кръв. Заради ремъците и белезниците, с които беше здраво прикрепен към носилката, дори и босненецът да беше напълно здрав, щеше да му е доста трудно да се измъкне. А с рани като неговите беше напълно невъзможно.

Газич примижа от внезапно нахлулата светлина и леко обърна глава, за да види каква е тази фигура, надвесила се над него.

— Да не е време за поредната ми порция?

Рап се засмя.

— Да… филе миньон и бутилка първокласно каберне.

— Предпочитам бордо.

— Страхотно. Значи, освен че си терорист, си и любител на скъпите вина.