Винс Флин - Измяната

Кенеди стана и пристъпи към Хейс и Алекзандър. Двамата прекъснаха разговора си и се обърнаха към нея в очакване.

— По-добре ще е да информирам Мич за промяната в плановете. Моля да ме извините, ще сляза в Ситуационната зала и ще му се обадя от там.

— Ще дойдем с теб — отговори Хейс. — Много искам да го поздравя за успеха.

— А аз много искам да му благодаря — добави Алекзандър.

Кенеди примигна учудено.

— Мисля, че идеята не е много добра. Поне не и в момента.

Алекзандър я погледна объркан.

— Но защо?

Президентът Хейс се изсмя:

— Мич не обича светлината на прожекторите. Няма да му хареса много.

— Напълно сте прав, сър.

Хейс, изглежда, доста се забавляваше от факта, че Рап ще се изнерви от сервираната му ситуация. Алекзандър обаче не разбра това и се намръщи.

— Той не е като нас — обясни му Хейс. — Ние даваме мило и драго всички да видят наградите ни, закачени на стената. Неговите медали и похвали са прибрани в сейф в Ленгли и бас държа, че той нито веднъж не се е докосвал до тях. Прав ли съм? — Въпросът беше към Кенеди.

— Да, сър, така е.

— Познаваш ли го? — Хейс попита Алекзандър.

— Не, но съм слушал много за него.

— Не вярвай на това, което говорят хората. Особено ако думите са на твоя вицепрезидент.

Кенеди реши, че сега е най-подходящият момент да излезе от кабинета.

— Щом свърша долу, ще се върна и ще ви информирам за разговора.

Тя излезе през чакалнята и мина по стълбите и през столовата на Белия дом. Спря се пред вратата на Ситуационната зала и взе баджа с баркода, който беше закачен на ревера на сакото й. Допря го до сканиращото устройство и след малко се чу леко изщракване. Малка камера, монтирана над вратата, следеше внимателно всяко нейно движение.

Вратата се отвори и след като влезе, тя беше посрещната от гладко избръснат мъж в цивилни дрехи, но с ясно различима военна осанка.

— Майор Хансън, предполагам.

— Тъй вярно, госпожо.

„Още един морски пехотинец“ — каза си. Те винаги отговаряха като по военна команда. В продължение на трите месеца основна подготовка им го внушаваха, докато не започнат да го повтарят безпогрешно и насън.

— Обади се, моля те, в Центъра за глобални операции и им кажи да ме свържат с господин Рап. Ще говоря с него от конферентната зала.

— Да, госпожо. Нещо друго, госпожо?

Мислеше да му каже да спре с тези военни клишета, но разговорът беше по-важен за нея в момента.

— Само ме свържи, ако обичаш.

Кенеди отиде в конферентната зала и остави чантата си на масата. Докато чакаше обаждането, се опита да отгатне колко ядосан ще е Рап по скалата от едно до десет. Това щеше да е един от редките случаи, в които се налагаше да реагира остро на поведението му. Не беше в стила и можеше да си навлече неприятности от своенравния оперативен офицер от ЦРУ. Често най-ефективният начин за справяне с него беше да го остави да си излее яда по отношение на цялата система. Ако проблемът не беше в нея и тя нямаше вина, Кенеди посрещаше спокойно емоционалните изблици на Рап и го караше да се чувства неудобно, задето си го е изкарал на нея. Надяваше се и тази сутрин да стане така.

Големият бял телефон иззвъня само веднъж. Айрини грабна слушалката и се представи. Гласът от другия край на линията я помоли да изчака и секунда по-късно се обади женски глас. Беше агент Брукс. Кенеди поиска да говори с Рап и отново изчака.

Около половин минута по-късно той троснато попита:

— Какво има?

— Знам, че няма да останеш много доволен, и затова няма да увъртам. Президентът току-що каза на наследника си, че си открил Газич и че пътуваш за Щатите. — Тя направи пауза, преди да продължи със следващата част, която щеше да го ядоса най-много. Колебливо добави: — Алекзандър иска виновникът да бъде изправен пред съда.

Когато кацнеш, ще бъдеш посрещнат от хора на ФБР. Те ще арестуват официално пленника.

Последва петсекундно мълчание.

— Абе, вие там да не сте се побъркали?

Кенеди си пое дълбоко дъх и отговори:

— Не.

— Този тип е терорист. Наемен убиец. Чужденец, който само господ знае колко паспорта и фалшиви имена има. Та аз го отвлякох, за Бога!

— Е, и?

— И — извика Рап — погледни картината в перспектива. Помисли за тактиката. Не искам от ФБР да ме засипят с въпроси за това как си провеждам операциите.

— Ще им наложим ограничения.

— Глупости! Знаеш, че няма да можеш. Ако започнат съдебен процес, този боклук ще получи адвокат, а значи аз ще трябва да седя поне една седмица на една маса и ще ме разпитват някакви си социалисти, които работят благотворително за шибаната „Амнести Интернешънъл“!