Винс Флин - Измяната

— Мич, много добре знаеше, че никога няма да го допусна.

— Няма как да ми обещаеш подобно нещо. Само след година, когато около случая се разшуми, ти дори няма да си на този пост, за да ме защитиш. Ще пишеш мемоарите си и ще изнасяш речи и лекции за по хиляда долара.

Кенеди очакваше подобна реакция, но не точно такава.

— Мич, не виждам какъв е проблемът. Нали си сигурен, че този е нашият човек. Вероятно имаш конкретни неопровержими доказателства срещу него.

— Не и от онези доказателства, които могат да минат пред съда!

— Да не си измъкнал признанието с мъчения?

— Не — измърмори Рап.

— Не звучиш убедително.

— Не съм измъкнал признанието с мъчения.

— Тогава какъв е проблемът?

Той отново промърмори нещо, изруга и отговори:

— Прострелях го.

— Можем да се оправим. Сигурна съм, че си имал основателни причини.

— Прострелях го четири пъти.

— И още е жив? — сепна се тя.

— Целта ми не беше да го убия.

Кенеди се хвана за челото.

— Господи! Само не ми казвай, че си му пръснал капачките на коленете! Не ми казвай, че си го изтезавал.

— Не!

— Тогава защо ти трябваше да стреляш четири пъти по него?! Нали си точен стрелец!

— Дявол да го вземе. Ти направо ме убиваш с твоите въпроси.

— Аз ли те убивам? Занасяш ме. Мич, трябва да ми помогнеш. Трябва да ми обясниш защо си прострелял пленника четири пъти, защото когато кацнеш, ФБР ще приберат задържания и със сигурност ще искат да ти зададат същите въпроси.

— Повярвай ми, няма да го разбереш.

— Все пак опитай.

— Ти работиш зад бюро, а аз — на невидимия фронт.

— Мичъл!

— Той беше въоръжен, аз бях на негов терен и действах без подкрепления. Освен това бяха въвлечени и други хора.

— Къде бяха останалите от екипа?

— Забавиха се на летището.

— И ти не можа да ги изчакаш?

— Не.

— Или не искаше да ги изчакаш?

— Да, Айрини. Исках да си остана самотният каубой, за да мога да обера всички лаври. Чуй какво ще ти кажа. Ще взема да накарам пилота да слезе на хиляда и петстотин метра, ще отворя люка на товарния отсек и ще изритам този боклук в океана, а вие всички ще ме цунете отзад.

— Мич, не съм казала, че си искал да обереш лаврите, само се опитвам да…

— Да поставяш думите ми под съмнение на хиляди километри от мен.

— Не поставям нищо под съмнение. Опитвам се да разбера какво се е случило, за да измисля какво да кажа на ФБР.

— Повтарям: бях на негов терен, той вече беше убил двама души и нямах време да чакам подкреплението.

— Но защо трябваше да стреляш по него четири пъти?

— Този тип е добър. Аз бях сам и трябваше да го обезвредя възможно най-бързо.

— Какво имаш предвид под „обезвредя“?

— Да го осакатя.

Кенеди се замисли върху чутото.

Рап прекъсна напрегнатото мълчание:

— Този не е от хората, които вдигат ръце, като им извикаш „стой, не мърдай“.

— Значи първо си стрелял, а после си задавал въпроси.

— В общи линии.

— Къде точно го простреля?

— По един път във всяко от коленете.

— Това прави два пъти.

— И още по един път във всяка от дланите.

— Направо си го разпънал на кръст.

— Не, ако исках да го разпъна на кръст, щях да го прострелям в стъпалата.

Кенеди започна да си представя мрачната картина.

— Не мислиш ли, че си попрекалил?

— Айрини, ще ти го кажа само още веднъж. Аз съм този, който рискува задника си, за да спипа атентатора. С очите си видях как очисти двама души за няма и десет минути. И никой от тях нямаше шанс да се спаси. Този наистина е добър. Аз бях човекът на терена и от мен зависеше да взема решението. Който поставя решенията ми под съмнение, да върви да се гръмне.

— И аз ли?

— Да, и ти. И президентът Хейс, и наследникът му Алекзандър, и всеки друг, който иска да ме направлява от удобния си кожен стол. Дори знаеш ли какво? Следващия път, когато нещата се оплескат, вие всички ще трябва да си вдигнете бюрократските задници, да се хванете за оръжието и да излезете в реалния свят, за да видите дали там всичко е честно и справедливо. Опитайте се по честен път да хванете човек като Газич и той ще ви пръсне главите, преди да сте успели да му извикате „стой“.

Кенеди стисна силно слушалката и се загледа в облицованата с дърво стена.

— Свърши ли? — попита го накрая тя.

— Да, свърших. Щом кацна, си грабвам шапката и се качвам на следващия самолет.

— Какво искаш да кажеш?

— Качвам се на първия самолет, който да ме отведе колкото се може по-далеч от Вашингтон.

— Не можеш да го направиш, Мич. Трябва да ни докладваш, а после и от ФБР ще искат да разговарят с теб.