Винс Флин - Измяната

— Ти не ги познаваш, но те те познават, така ли? — попита той.

— Били чули за репутацията ми.

— Тогава как те откриха?

— Не знам. Бях на крачка да го разбера, когато ти нахлу в офиса ми и ме простреля.

— Как влезе в Щатите?

Газич се поколеба, преди да отговори. Досега той отричаше каквото и да е участие в атентата срещу кортежа.

— Внимавай. Помисли си хубаво какво ще ми отговориш. Ако ме излъжеш, ще стане лошо за теб.

Газич се размърда, доколкото му позволяваха ремъците, с които беше завързан.

— Предния ден пристигнах в Ню Йорк със самолет.

— На кое летище кацна?

— „Кенеди“.

— А експлозивите?

— Те бяха подготвени тук.

— Къде?

— В Пенсилвания.

— Щата Пенсилвания?

— Щата. А сега ми бий морфин.

— Още не. Засега обаче се представяш добре. Значи взимаш от Пенсилвания микробуса, докарваш го във Вашингтон… Кога? В петък?

— Не — тросна се Газич. — Нали ти казах, че в петък пристигнах в Ню Йорк.

Напълно възможно беше да кацне на летище „Кенеди“, да се отбие в Пенсилвания и да стигне до Вашингтон за един ден, но Рап не искаше да спори с него. Още не. Фактът, че прагът на издръжливост на босненеца беше толкова нисък, само щеше да му помогне за разпита.

— Значи пренощува в Пенсилвания в нощта на петък срещу събота?

— Да… Да! Микробусът ме чакаше и аз го докарах във Вашингтон рано сутринта в събота. Намерих уреченото място, паркирах го и зачаках. Когато дойде време, го взривих. Толкоз по въпроса. А сега ми дай морфин.

Рап се наведе и повдигна одеялото. Във вената на дясната китка на Газич беше забит и залепен с лейкопласт към кожата къс маркуч. Стробъл го беше прикрепил, за да прелее на босненеца кръвна плазма и да му даде първите две дози морфин. Рап взе спринцовката и тъкмо се канеше да инжектира дозирания морфин, когато му хрумна още един въпрос.

— Къде стоеше, когато задейства бомбата?

Газич гледаше така напрегнато и съсредоточено спринцовката, че не чу въпроса.

— Какво?

— Когато бомбата избухна… ти къде стоеше?

— Зад проклетото дърво! — изкрещя атентаторът. — Бях застанал зад едно проклето дърво на половин пресечка от кортежа! Бий ми морфина!

Рап кимна. Агент Ривера беше права. Той пъхна върха на спринцовката в белия маркуч. Количеството щеше да стигне за не повече от трийсет до четирийсет и пет минути и после болката щеше да се завърне с нова сила. Газич почти веднага се отпусна облекчено. Дишането му се нормализира.

— Значи те се опитаха да те изиграят и да не ти платят останалата част от сумата — спокойно продължи Рап. Като един професионалист към друг.

— Останалата част?! — повтори с насмешка Газич. — Те искаха да им върна и аванса.

— Не е много професионално от тяхна страна. — Мич се престори на разочарован. — Понеже ти забави взрива с няколко секунди и гръмна само едната лимузина вместо двете.

Наркотикът действаше доста бързо. Газич го погледна с разширените си зеници и провлачено отговори:

— Направих точно така, както ми казаха. Изпълних моята част от сделката. Не аз, а те се провалиха.

— Как така?

— Казаха ми да ударя втората лимузина.

Рап изненадано свъси вежди. Нямаше логика. Микробусът беше зареден с достатъчно взривна мощ да отнесе и двете лимузини. Ако целиш да поразиш само едната, намаляваш шанса си за успех наполовина.

— А защо не и двете?

— Не знам. Клиентите не ми плащат, за да задавам въпроси.

— И кога ти казаха да удариш втората лимузина?

Вероятно босненецът беше получил нареждането, след като беше взел микробуса от Пенсилвания.

— Двайсет-трийсет секунди преди взривът да ги отнесе.

— Преди експлозията? — попита изненадано Мич. — Да.

Значи сигурно сутринта бяха поставили човек да следи кандидатите и колите им. Дали агент Ривера не беше променила реда на лимузините, след като кортежът беше потеглил от имението? Което беше доста често практикувана от Тайните служби тактика. Това обясняваше защо от експлозията беше пострадала другата лимузина.

— Откъде взе телефона, по който ти се обадиха?

— Беше оставен в микробуса.

— С него ли активира бомбата? — Да.

— Предполагам не си го запазил?

— Не.

— Добре. — Рап се опитваше да се постави на мястото на хората, стоящи зад акцията. Той би постъпил по друг начин, но пък врагът не за пръв път показваше, че владее добре наличните сили и средства. Изправи се и погледна Газич. — Още един въпрос. Прочетох досието ти. Ти явно мразиш мюсюлманите. Защо тогава работиш за тях?