Винс Флин - Измяната

Вътре чакаха два бели микробуса, паркирани един до друг. С изключение на тях сградата беше празна. Стробъл пусна Рап и Брукс да излязат от товарния контейнер, след което прехвърлиха Газич в единия микробус и руснака в другия. Рап сложи неговия багаж в микробуса с руснака и придружи Брукс до другия микробус.

— Знаеш ли пътя? — попита я той.

Тя кимна.

— А ако не ме пуснат? — Брукс вдигна паспорта. — Дори не е истински.

— Казах ти, ще се обадя и ще се погрижа да те вкарат в списъка. Кандис Джоунс… само им дай паспорта и те ще ти кажат къде да вървиш.

Брукс поклати глава и се намръщи.

— Какво?

— Те ще очакват теб.

— Така е, но аз няма да отида.

— Налага ли се да го правя?

— Нали спомена, че ще е добър пиар за управлението.

— Да, но не разбирам защо стоварваш всичко върху мен.

— Чуй ме, Синди. Давам ти думата, че това няма да навреди на кариерата ти. В действителност дори може и да помогне. Само предай Газич и си тръгни. Не се мотай излишно и не им позволявай да ти задават въпроси. Там ще бъде един агент, когото познавам добре. Той е доста едър, към шейсетте. Името му е Скип Макмахън. Кажи му, че ще се свържа с него.

— Кога?

— Днес, утре, не знам. По-добре му кажи за днес. Но каквото и да правиш, не му казвай как сме влезли в страната. Ясен ли съм?

— Да.

— Добре. Карай след нас по междущатското и щом ние отбием за базата „Андрюс“, продължи направо. Дай им Газич и си плюй на петите. Ще ти се обадя след час, както се разбрахме, нали?

— Да, всичко е ясно.

— Да действаме тогава.

Брукс седна зад волана на единия микробус, а Рап се настани на предната пътническа седалка на другия. Стробъл превключи на скорост и подкара. Излязоха от склада и се насочиха към междущатско шосе №95.

Стробъл погледна към Мич:

— Когато видят, че те няма, ще побеснеят.

— Знам.

— И какъв е хитрият ти план?

— Да ги шантажирам.

— А?

— Рано или късно медиите и Кларк Кентс във ФБР и правосъдното министерство ще насочат прожекторите към мен и ще хвърлят цялата вина върху мен.

— Да, прав си.

— Просто предизвиквам събитията, за да го направят по-скоро.

— И с какво това ще е добре за теб?

— Ще им подам достатъчно от въжето, за да се обесят. Накрая ще ритна столчетата под краката им.

— Не съм сигурен, че те разбирам.

Рап извади смартфона „Трио“ и пусна на запис разпита на Газич.

— Не се тревожи — каза той на Стробъл. — До утре вечер всички ще се изпокрият в миши дупки.

Рос беше предпочел обикновен пътнически лайнер, въпреки че един от милиардерите, участвали в конференцията, предложи да му услужи с частния си самолет. Предложението беше доста изкусително, но той добре познаваше журналистите. Да се прибереш с частен самолет от международно мероприятие, посветено на запазването на природата, намирисваше на снобизъм и двуличие. Нищо не му пречеше да почака още една седмица, докато на негово разположение щеше да е „Еър форс — 2“.

Освен това и обслужването на „Ер Франс“ не беше лошо. Стюардесите в първа класа бяха изключително привлекателни и непрекъснато се умилкваха около него. Пътниците искаха да се снимат с него. Рос беше народен човек. Неприятният разговор с Грийн във винарната предната вечер го беше накарал да изпие малко повече вино от обикновено и той се качи на самолета с махмурлук и силно главоболие. Събитията от полунощ нататък му се губеха. Спомняше си, че е бил в кухнята с Шпейер и със стройната блондинка. Тримата бяха разговаряли, но за какво, и да го убият не можеше да си спомни. Музиката свиреше силно и блондинката стана уж да танцува. В следващия миг той беше притиснат към хладилника, а задникът — плътно притиснат към члена му. Той държеше чашата с вино в лявата ръка, а дясната тя беше обвила около тялото си и я беше насочила опасно близо до лявата си гърда.

Рос би я оправил още на секундата, в кухнята, ако не беше Шпейер с лукавия му поглед. Президентът на една от най-конфиденциалните банки в света не толкова пазеше тайните, колкото ги събираше и търгуваше с тях. Принц на неофициалната европейска гей мафия, той би дал мило и драго да притежава такъв компромат за Рос. Новоизбраният вицепрезидент на Щатите все пак съумя да се измъкне от неловката ситуация, като закачливо плесна Шпейер и целуна дългокраката блондинка с обещанието, че ще я вмести в графика си на следващата конференция.

Сикрет Сървис бяха уредили, след като Рос слезе от самолета, да мине бързо през митническия и граничен контрол. Освен това от службата бяха опаковали багажа и ските му и ги бяха пратили директно на домашния му адрес. Рос бодро вървеше из терминала. Беше успял да прогони от главата си всякакви мисли за Сай Грийн и за дълга си към него. Неговите охранители го пазеха — трима вървяха отпред, по един от всяка страна и още двама зад него. Приличаха на подреден във формация отбор по американски футбол, което му напомни, че днес ще играят неговите любимци, „Патриотите“ от Нова Англия. Рос беше роден и израснал в околностите на Уилмингтън, Делауеър и като дете беше викал за „Жребците“. След като завърши в Принстън, той работи няколко години в ЦРУ, след което взе диплома по право от Йейл и се премести на Уолстрийт, където и направи своето състояние. На трийсет и пет той и съпругата му се преместиха да живеят в квартала на свръхбогатите в Гринуич, Кънектикът. Там отгледаха дъщерята и сина си и там Рос стана запалянко на „Патриотите“.