Винс Флин - Измяната

— Прекалено сме тежки. Не можем да изкачим склона.

— Страхотно — отвърна с мрачно изражение той и промърмори: — Егати операцията. — Обърна се към колегите си и им каза: — Всички освен Кендъл и Фиц да слязат. — Браун имаше предвид двамата мъже с черните комбинезони, които бяха приклещили като сандвич Рос.

Един по един агентите се изсипаха от автобуса и машината бавно, но сигурно, изкачи и последния стръмен наклон. Агентите затичаха след автобуса, без да се налага да им заповядват. Возилото не можеше да се движи много бързо и те с лекота го следваха. Когато обаче се изкачиха, всички се бяха задъхали заради разредения планински въздух. Единият от колегите им, поставени тук предварително на пост, ги чакаше с усмивка на лицето. Усмивката му угасна веднага щом Браун слезе от автобуса.

— Какво ти е толкова смешно?

— Нищо, шефе — глуповато отвърна мъжът.

— Каква е ситуацията тук?

— Осемдесет и трима гости плюс шестнайсет души от кетъринга.

— Изходите?

— Огледахме сигнално-охранителната му система. За всичко е помислено.

Браун отново надникна в автобуса.

— Готови сме, сър.

Рос стана и закопча спортното си сако от туид. Отдолу носеше дебел синьо-сив пуловер и беше обул джинси. Слезе от автобуса и продължи към къщата. Човек от прислугата отвори тежката дървена врата и вицепрезидентът беше посрещнат лично от Шпейер.

Банкерът беше с червен смокинг и черен панталон; беше си обул черни велурени чехли. Дори тук, в планината, не беше изневерил на стила си.

— Господин вицепрезидент — Шпейер направи поклон. — За мен е чест да бъдете гост на скромното ми събиране.

Рос се засмя.

— За теб съм Марк, Йозеф. Ще се закълна чак другата седмица.

— О не ме лишавай от удоволствието да се обръщам към теб с тази висока титла. — Банкерът го погледна в очите и се усмихна.

— Изправи се, селяко, преди да съм наредил да те нашибат с пръчка.

Шпейер му намигна.

— Изглеждаш добре.

— Ти също. Какво да ти донеса за пиене?

— С удоволствие ще изпия едно мартини.

— Ще наредя да ти донесат и после ще ти покажа новата ми винарна. Мисля, че ще останеш доста впечатлен.

Рос последва домакина си, но след няколко крачки усети, че някой върви зад него. Обърна се и видя агент Браун. Изгледа го достатъчно красноречиво.

— Чакай ме при външната врата. Ако ми потрябваш, ще те извикам.

Барът беше подреден между каменната камина и масивния живописен прозорец, който гледаше надолу към селото и към най-известния планински връх в света, Матерхорн. Заради снега не се виждаше много, но Рос знаеше, че е там в далечината. Преди три месеца се беше любувал на същата гледка от същия този прозорец.

Гостите не пропускаха да се приближат до него. Протягаха ръце, за да го поздравят за победата. Мнозина от тях бяха подпомогнали финансирането на кампанията. Той беше конят, на когото бяха заложили. Рос беше преполовил мартинито си, а Шпейер разпалено разказваше втората си весела история, когато Рос забеляза позната физиономия в другия край на салона. Веднага се почувства зле. Дланите му се изпотиха, а гърлото го стегна. Нарочно избягна да погледне в очите мъжа. Очакваше да го види, но не и тук, на открито пред всички. Внезапно изпита нужда да пие. Обърна се към бармана и поръча ново мартини. Малко алкохол за кураж щеше да му помогне да изкара вечерта докрай.

Вместо да кацне на международното летище в Лимасол, Газич избра по-заобиколен маршрут. Първо взе самолета от Букурещ за Атина, от там се качи на ферибота за Родос, където остана няколко дни. От Родос взе ферибота до Кипър. В пристанищата имиграционният и паспортен контрол беше много слаб или напълно липсваше. Бяха минали повече от десет седмици, откакто той се беше завърнал на острова, превърнал се за него във втори дом. Беше обикалял от държава в държава, стремейки се да изглежда колкото се може по-малко подозрителен. Преди да избухне бомбата, Газич вече беше решил, че ще залегне на дъното и ще се покрие за седмица-две в Америка. Такъв беше стилът му. Докато другите бързаха да се измъкнат от страната още в първите дни и часове след удара, той запазваше спокойствие и чакаше бурята да отмине.

До края запази хладнокръвие и разсъждаваше трезво. Ако побегнеш, след като си извършил престъпление, ще привлечеш внимание. Остани, гледай, обикаляй наоколо и никой няма да те забележи. Смеси се с тълпата от зяпачи, събрали се да зърнат кървавото зрелище. През онзи съботен следобед в края на октомври имаше много кръв. В началото дори не можа да оцени резултата от работата си. Всичко беше опасано от гъста димна пелена и останки. За щастие той не пропусна да си сложи тапите за уши, преди да детонира бомбата. Оказа се по-мощна, отколкото беше очаквал. Ако не бяха тапите, със сигурност тъпанчетата щяха да му се спукат.