Винс Флин - Измяната

За Рос да присъства на партито на Шпейер беше абсолютно задължително. Така щеше да се отърка в онези с неприлично многото пари. Хората, които можеха да си позволят да изхарчат накуп един милион долара, защото толкова беше печалбата от акциите само от предната седмица. Той беше добре дошъл в тази среда още от самото начало. Беше висок и сравнително красив. Но не по-маловажен беше фактът, че самият той беше натрупал малко състояние на Уолстрийт, заради което приятелите мултимилионери се отнасяха с уважение към него. Свръхбогатите много по-лесно и охотно пишеха чекове на хора, които вече бяха част от техния клуб. Правеха го, защото си мислеха, че един събрат по класа милионер едва ли би ги измамил с парите.

Рос се ръкува с още няколко човека и се обърна към вратата. Миризмата на канабис беше доста натрапчива. Майкъл Браун, агентът от Тайните служби, който отговаряше за охраната му, застана намръщен на няколко крачки от него и го последва навън.

— Какво има, Майкъл? — попита го усмихнат Рос.

— Не употребявам наркотици, сър. Никога не съм употребявал.

— Няма защо да ме лъжеш — изрече спокойно Рос. — Няма да те издам на никого.

Към тях се приближиха още петима агенти. Най-ниският беше висок метър и осемдесет и три, а най-високият — метър и деветдесет пет. Приличаха повече на баскетболен отбор, отколкото на охрана.

— Не ви лъжа, сър. — Браун огледа тълпата във фоайето. — Само да знаете, че ще го напиша в доклада си.

— Какво ще напишеш?

— За наличието на марихуана.

Вицепрезидентът го изгледа.

— Не говориш сериозно, нали?

— Вътре беше доста задимено, сър, а ние редовно се подлагаме на тестове за наркотици. Трябва да го спомена.

Рос се намръщи. Вече си представяше как журналистите подхващат сензацията.

— Не се тревожете, сър. Информацията ще бъде само за вътрешно ползване. Ние сме доста добри в пазенето на тайни.

Агентите от Тайните служби и вицепрезидентът излязоха от сградата и тръгнаха по тротоара. Там ги чакаха още двама бодигардове над метър и осемдесет. Бяха тук с лека екипировка, което беше другата причина за лошото настроение на Браун. В града беше забранено движението на моторни превозни средства. Той искаше швейцарците да направят за тях изключение, но Рос не му позволи. В края на краищата ставаше дума за конференция по въпроси на екологията. Рос щеше да се вози на електрическите автобуси като всички останали.

Което беше кошмар за Сикрет Сървис. Не съществуваха електрически автобуси, устойчиви нито на бомбени експлозии, нито на куршуми. Машините просто не разполагаха с достатъчно конски сили да се движат с допълнителното тегло на бронята, особено по стръмните алпийски наклони. Това означаваше, че Рос през цялото време ще бъде изложен на опасности от всеки възможен ъгъл. След извършения срещу кортежа атентат тази идея не се харесваше на никого от Тайните служби, но Рос упорито държеше на своето.

Другият проблем беше, че той им беше сервирал новината за пътуването в последния момент. В резултат авангардният екип беше пристигнал в Зермат само ден преди останалите от охраната. Властите им предоставиха един автобус за през уикенда и двама агенти се заеха да разучават как се управлява голямото, но маломощно превозно средство. Браун пристигна на следващия ден, за да научи, че момчетата му са катастрофирали. Тесните градски улици бяха трудни за маневриране, особено за начинаещи шофьори на автобуси. И така в момента ги возеше цивилен, нямаха резервен автобус, който евентуално да използват за примамка или с който да заменят първия, ако се наложеше. Цялата командировка се превърна в показно какво охраната категорично не бива да прави. След като Рос отказа да вземат една от лимузините или събърбаните, които чакаха в готовност в Милано, агентите се принудиха да се приспособят към условията и да бъдат нащрек да реагират в далеч не идеалната оперативна обстановка.

Около жълто-зеления автобус беше образуван периметър. Големите стъкла бяха облепени с черна хартия.

Браун ескортира Рос в автобуса и го съпроводи до задната част, където вицепрезидентът седна между двама облечени в черно от главата до петите и тежковъоръжени членове на екипа за реагиране при нападение. В автобуса се изсипаха още агенти и най-накрая потеглиха. Валеше лек пухкав сняг. Автобусът запълзя по тесните улици. Не им се налагаше да пътуват далеч. Това му беше хубавото на Зермат. Селцето беше малко. Къщата на Шпейер се намираше на около два километра от тях, нагоре по склона. Двама агенти вече бяха разположени там. Браун искаше да изпрати екип от шестима да претърсят къщата и да проверят гостите с металотърсачи, но когато Рос разбра за това, направо се вбеси. Наруга го и му забрани да претърсва когото и да било в къщата. Браун трябваше да стои мирно и да понася критиките и обидите. Така или иначе той държеше централата в течение за всичко и редовно изпращаше електронни писма, в които обясняваше, че Рос му се противопоставя почти във всичко, което е длъжен да предприеме. Ако нещо се случеше, той нямаше намерение да се остави да го изкарат виновен. Видя как се отнесоха с Ривера след атентата срещу кортежа. Накараха я да излезе в неплатен отпуск до приключването на разследването. И вече два месеца и половина тя беше вън от играта. Дори и да я оправдаеха, едва ли отново щяха да я допуснат до охраната на президента. На около стотина метра от къщата автобусът взе остър завой и спря. Шофьорът се обърна към Браун на чист английски: