Ако трябваше да повтори живота си, не би се колебал да направи избора. Би се отказал от всичко само и само да прекара още един ден с нея. Търсенето на нейните убийци беше единственото, което го движеше в деветте месеца, последвали след смъртта й. След това опита с хапчета. В началото му помагаха да заспи. Но след още месец те започнаха да го подлудяват и той ги изхвърли. Тогава започна да пие. Взе самолета за Париж, слезе в Швейцария и изчезна за два месеца. Пиеше промишлени количества алкохол и цяла седмица прекара в Банкок на опиумна диета. Дори през това време преспа с две жени. Мимолетните забежки само засилиха чувството му за вина. Накрая, в последните дни на октомври, една вечер се събуди в хотелската си стая в Калкута и включи телевизора на „Скай Нюз“. Така научи за атентата срещу кортежа. Видя в огледалото подпухналото си червено лице и кървясалите си очи и разбра, че е стигнал до ръба на пропастта. Оттук нататък имаше два изхода — или да се върне в Щатите и да се захване отново с работата си, или да се пропие до смърт. Рап имаше много ценни качества, но най-ценното беше, че винаги оцеляваше.
Когато го видя отново, Кенеди се зарадва, но все още имаше някои въпроси, а Рап не беше много добър в даването на отговори. ЦРУ леко настръхваше, когато негови офицери потъваха вдън земя. ФБР също го набеляза. Кенеди го предпази доколкото можа и каза на разследващите, че Рап си е взел отпуск. Логично. Всички знаеха за смъртта на жена му. Рап обаче имаше врагове в правителството и те също искаха отговори. В типичния си маниер той им каза да вървят на майната си и така само влоши положението си. Накрая трябваше да се намеси президентът. Главнокомандващият стовари гнева си със страшна сила върху онези, които поставяха под съмнение лоялността на Рап. Студената война отдавна беше свършила. Противникът вече не се занимаваше с превербуване на агенти. Новата война се водеше срещу тероризма и мисълта, че Рап е преминал от другата страна на барикадата, беше абсурдна.
Но ситуацията коренно се промени седмица преди изборите. Хората на Рос от Националното разузнаване бяха тези, които най-много се разсмърдяха. Когато Алекзандър и Рос изненадващо поведоха в резултата, Рап и Кенеди разбраха, че дните им в управлението са преброени. Преди почти две години той беше предупредил Айрини, че „Ал Кайда“ или някое от нейните подразделения може да прибегне до помощта на наемници за нейните операции. Организацията разполагаше с необходимите пари и прагматизмът го диктуваше. Съединените щати и техните съюзници бяха положили неимоверни усилия в разкриването на терористичните клетки, което направи „Ал Кайда“ в оперативен план неспособна да удари отново в сърцето на Америка. Инцидентът с кортежа промени всичко. Те бяха съумели да организират зрелищната атака и при това бяха оставили впечатляващо малко следи. Рап от опит знаеше, че липсата на веществени доказателства е признак за действията на професионалист.
В никой от ранните доклади Рап не прочете и дума за мистериозния мъж с червената шапка. Научи за него, когато разговаря със специален агент Ривера. Първоначално остана шокиран, че мъжът не е споменат никъде в докладите. Но после картината започна да му се изяснява. Ривера беше единствената, забелязала мистериозния тип. Мъжът не беше заснет на никоя от камерите от съседните магазини и заведения. От „Бърза помощ“ не си спомняха да са оказвали помощ на такъв човек след взрива. Чисто и просто беше изчезнал или както някои лекари се опитваха да втълпят на Ривера, изобщо не съществуваше и беше само плод на въображението й. Тя беше получила тежко мозъчно сътресение. Затова предполагаха, че може да е загубила представа за това какво и кога се е случило. Юристите от Министерството на правосъдието само това и чакаха. Те не обичаха загадките и неизяснените обстоятелства. Особено ако тези обстоятелства заплашваха да разпалват най-различни конспиративни теории десетилетия наред.
Рап се върна на местопрестъплението с карта в ръцете, на която беше обозначено къде са се намирали в онзи съдбоносен октомврийски ден всеки един пешеходец и всяка една кола. Две от жилищните сгради от другата страна на улицата сега представляваха само огромни дупки в земята. Съседните сгради от двете им страни бяха пострадали сериозно и в момента се ремонтираха. Като изключим това, всичко останало изглеждаше нормално. Огромният кратер в улицата беше запълнен и асфалтиран наново, а наоколо бяха засадени дръвчета. Рап откри дървото, зад което Ривера твърдеше, че е стоял мъжът. Големият дъб продължаваше да се извисява на мястото си, но беше силно наранен. Част от кората беше обелена. Разлетелите се останки бяха оставили няколко дълбоки белега в ствола на дървото.
Читать дальше