Винс Флин - Измяната

— Всъщност той беше този, който непрекъснато ми го повтаряше.

— И решихте да му натриете носа.

Бейкър кимна.

— И ако бях оставил нещата така, сега аз щях да се готвя за инаугурацията, а те — посочи фотографиите на масата — още щяха да са живи.

— Какво искате да кажете? — попита Макмахън.

— Джилиан и мъжът, с когото се е срещала.

Агентът взе една от снимките и посочи човека под президентшата.

— Този човек е мъртъв?

— Този човек е специален агент Мат Кеш от Сикрет Сървис.

Макмахън не можеше повече да седи спокойно. И преди се беше сблъсквал с подобни случаи, но никога на толкова високо ниво. Инстинктът му подсказваше, че са изправени пред истински кошмар. Службите за сигурност бяха призвани да поддържат реда в обществото.

Съществуваха правила, закони и те трябваше да бъдат налагани и прилагани. Хората, които ги прилагаха, по принцип бяха много дисциплинирани и сериозно се отнасяха към работата си. И още повече, когато разследваха престъпление. А при сензационно престъпление като това разследващите трябваше да мислят и за съдебния процес. Обикновено прокурорите излизаха на сцената на по-късен етап, но в случая те щяха да висят на главите на полицаите и да следят стриктно всяка тяхна стъпка.

Бомбата, която републиканецът-акула току-що му беше хвърлил в скута, сега го караше да преосмисля всички версии и събрани доказателства, върху които той стотиците агенти бяха работили месеци наред. Искаше му се да отхвърли видяното като глупост. Да каже на Бейкър да си вземе плика и декларацията за поверителност и да ходи да се гръмне. Но колкото и да му беше неприятно да го признае, интуитивно усещаше, че тук се крие нещо много по-голямо.

Де да можеше сега да накара Кенеди да разчупи леда и да заговори. Едва ли. Не беше в стила й. Тя беше прекалено умна, за да го стори. Защото, доколкото разбираше, това беше капан. Айрини сигурно знаеше за него от седмици. Тази бъркотия никак не му харесваше. Той спря да крачи из стаята и се обърна към нея:

— Откога знаеш за това?

Тя си погледна часовника.

— От около шест минути.

Макмахън изгледа спокойната физиономия и с мъка успя да потисне яда си. Той обичаше Кенеди и имаше доверие, но в крайна сметка тя си оставаше шпионин. Професионален разпространител на лъжи и измами. Искаше му се да вярва, но не можеше. Насочи вниманието си към Бейкър.

— Защо трябва да ви вярвам? И сливи ли имахте в устата два месеца, та не казахте на никого?

— Не съм светец, агент Макмахън. Не ме е страх от време на време да заобикалям правилата. Особено когато става дума за глупавите и сковани закони за финансиране на изборите. Но това… — посочи към фотографиите. — Ако някой от противниковия лагер се беше възползвал користно от тях, щяха да бъдат преминати всички граници.

— Но има едно голямо „ако“, а вие не отговорихте на въпроса ми. Защо чакахте досега? Защо не направихте разкритие на следващия ден след експлозията?

— Шегувате ли се? Съпругата на опонента-президентски кандидат бива изпепелена от кола-бомба и според вас аз трябва публично да оглася купчина порнографски снимки с нея и бодигарда й, който също загина в експлозията. Щяха да ме нарочат за най-големия негодник в историята на политиката.

— Не съм казал, че трябва да ги огласявате публично. Защо не ги дадохте на мен?

Бейкър стана и махна с ръка.

— В момента сте в положение, в което аз бях в седмиците след атентата. Освен че тогава аз продължих да се занимавам с кампанията. Кампания, която за малко не спечелихме. Удивително, нали? — Той грабна якето си от стола. — Не исках да повярвам в това. Събитията се развиваха страшно бързо през последните две седмици. Първо бяха погребенията, а после Алекзандър реши да продължи с дебатите, макар че ни информираха, че ще се откаже. Бяхме като участници в уличен бой, на които са им завързали ръцете зад гърба. Не можехме да се защитаваме. Оставаше ни само да стоим безпомощно и да търпим нанасяните ни удари.

— И все пак ще ви попитам отново: Защо точно сега? Защо мълчахте през тези два месеца? — продължи да го притиска Макмахън.

— Защото не исках да приема със съзнанието си видяното. Може да ви прозвучи високопарно, но аз наистина вярвам в тази страна. Вярвам в двупартийната система. Вярвам в мирната смяна на властта и доколкото можах да си създам впечатления за Джош Алекзандър, той е порядъчен човек. Нямам намерение да руша институции и да злоупотребявам с вярата на хората в правителството, но… — замълча.