Винс Флин - Измяната

— Жесток като вас. Вие сте твърде предсказуем. Не ме познавате, но не ме обичате. Лошо няма. След около пет минути аз ще изляза през тази врата и ние никога няма да се видим отново.

— Вярно ли? — попита заинтригуваният Макмахън.

— Да, и вие ще запомните тази среща за цял живот.

— Че защо така?

— Защото това, което ще ви дам, ще промени живота ви.

— Наистина?

— Да, но преди да започнем, трябва да свършим една работа.

Бейкър се обърна към адвоката си и кимна. Адвокатът отвори голямо куфарче и извади една папка. Подаде я на Бейкър, който я отвори и измъкна от нея три договора. Единия запази за себе си, а останалите два раздаде на Кенеди и Макмахън.

— Какво е това? — попита агентът.

— Споразумение за поверителност. Бих ви казал да го прочетете, но не разполагам с много време. Просто обърнете на последната страница и се подпишете, Чарлс ще завери всеки от подписите и после ще можем да продължим.

— Глупости. — Макмахън хвърли договора на масата. — Няма да подпиша нищо.

Бейкър погледна към Кенеди, която набързо измиташе документа.

— Айрини?

Без да вдига очи от листа, тя попита:

— Кап, кажи ми какъв интерес имам да подписвам това?

— Не е в твой, а в мой интерес. Ако искате да видите какво нося в куфарчето, ще трябва да подпишете.

— Защо точно ние? — обади се Макмахън.

— Добър въпрос. — Бейкър положи длани на коленете си и се замисли. — За да потърся вас, има три причини, специален агент Макмахън. Първо, сред федералните вие сте известен с това, че можете да пазите тайна и сте дискретен. Второ, документите, които ще ви покажа, ще окажат пряко въздействие върху вашето разследване.

— И третата причина каква е?

— Вие сте истински кучи син, мразите политиците и не можете да бъдете купен.

— Станаха пет — студено заключи Макмахън.

— Да — Бейкър се ухили, — но последните три вървят заедно, затова ще ги броим за едно.

— Трудно е да спориш с него — намеси се Кенеди. Тя се усмихна и се обърна към Бейкър: — А защо мен?

— Много просто. Цял живот се възхищавах на Томас Стансфийлд. Ти — също. Той беше добър приятел и учител. В този град няма друг, който да е работил толкова умело зад кулисите. Преди да умре, ме помоли да те държа под око. Каза ми също, че на теб може да се има доверие.

Тя свали очилата за четене и го погледна. Томас Стансфийлд беше работил в този кабинет, докато ракът не отне живота му преди две години. Той също беше учител на Кенеди. Беше най-великият човек, когото познаваше. Приживе Стансфийлд беше казал същото за Бейкър.

Без колебание Кенеди обърна на последната страница и се подписа над името си.

— Какво правиш?! — възмути се Макмахън.

Тя му подаде договора.

— Скип, просто подпиши и да свършваме с това. Едва ли Кап би се старал толкова, ако не беше нещо сериозно.

— Но аз трябва да го съгласувам с Министерството на правосъдието. Не мога ей така да подписвам наляво и надясно споразумения за поверителност, докато съм на държавна служба.

Кенеди го погледна.

— Откога започна да се притесняваш за интересите на министерството? Остави тия работи за контрола и подпиши.

Тя му подаде и химикалка. Макмахън се поколеба секунда, след което я взе и се подписа.

— Ако това ми навреди по някакъв начин, ще очерня нечий живот. Така да знаете.

Бейкър се изсмя и взе подписания екземпляр.

— Не се тревожете, след две минути този договор ще е най-малката ви грижа.

Адвокатът завери и подпечата договорите и ги пъхна в куфарчето си. Бейкър протегна ръка и Райт му подаде един плик с размер А4.

— Благодаря, Чарлс. Защо не ме изчакаш в колата.

Адвокатът излезе, без да каже и дума. Когато вратата се затвори след него, Макмахън се обади:

— Дано наистина да си струва усилията.

— Това ще зависи от какъв ъгъл го погледнете. — Бейкър се загледа в тайнствения плик. — Нека ви попитам нещо, агент Макмахън. Докъде стигна разследването ви?

— Секретна информация.

— Чух, че било доста едностранчиво.

— Какво означава това?

Бейкър сви рамене.

— Преценявате случилото се само от една гледна точка.

— Когато всичките веществени доказателства сочат в една посока, обикновено така се получава.

— Всички доказателства? Доколкото разбрах, доказателствата са малко.

— Знаете ли какво? Не съм дошъл тук да обсъждаме моето разследване. Срещата беше по ваша инициатива и мисля, че е време да свалите картите на масата.

— Много добре. — Бейкър кимна, отвори плика и извади от него няколко черно-бели снимки с размери двайсет на двайсет и пет сантиметра. Постави първата на масата и я обърна към Кенеди и Макмахън. На снимката беше заснета жена. Изображението беше зърнесто, тъй като фотографията беше направена от голямо разстояние и после беше увеличена.