Винс Флин - Измяната

— Но какво?

— Марк Рос и Стю Гарет са нехранимайковци! Същински нехранимайковци!

Грубият език стресна дори Макмахън.

— И двамата са патологични лъжци — продължи Бейкър. — Колкото повече мислих по този въпрос, толкова повече се убеждавах, че те наистина са способни на подобен преврат.

— Всичко това е страхотно — реагира саркастично агентът, — имам предвид личното ви мнение, но разполагате ли с поне едно доказателство, че вицепрезидентът е инсценирал бомбен атентат срещу кортежа, в който той самият се е возел?

— С доказателства не. — Бейкър поклати глава. — Но с филм — да. И повярвайте ми, агент Макмахън, следях отблизо вашето разследване. В действителност дори вече четох доклада, който ще представите на президента в понеделник. Пълен е с предположения и е оскъден откъм факти. Да, направили сте всичките стандартни лабораторни анализи на бомбата. Вашите хора са много добри в тези работи, но освен лабораторната експертиза останалото е съшито с бели конци. Вие не знаете откъде е дошъл микробусът или как експлозивите са влезли в страната. Но най-фрапиращото е, че в случая дори няма атентатор самоубиец, а всички добре знаем, че ислямските радикални фундаменталисти с радост жертват живота си заради каузата.

— Невинаги е така.

— Добре. Тогава къде е мъжът с червената бейзболна шапка?

Макмахън се ококори.

— За какво говорите?

— Не за какво, а за кого. И не се изненадвайте. Казах ви, следях отблизо разследването.

Агентът погледна притеснено към Кенеди, после отново към Бейкър.

— Кой ви информира?

— Знаете ли, едно нещо винаги ме е вбесявало в този град. Всички ги вълнува само кой на кого е казал, без да си дават сметка, че истината е толкова очевидна и ще им извади очите. Разполагате с доклада на офицер от Сикрет Сървис с тринайсетгодишен стаж и с безупречно досие. Точно преди взрива тя е видяла мъж с червена бейзболна шапка с емблемата на „Националите“ и със слънчеви очила, който стоял зад дърво и се държа подозрително. Ще цитирам думите от доклада ви, но от първоначалния вариант, а не от този, който ще дадете в понеделник на президента. В първия вариант вие пишете, че агент Ривера е видяла някакъв мъж да държи портативно устройство и малко преди взрива той внезапно се е скрил зад дървото.

— В онези дни агент Ривера беше подложена на доста силен стрес.

— Не ми се правете на онези адвокати от вашето министерство. По очите ви виждам, че и вие не вярвате в тези глупости.

— А вие говорите като любителите на теориите на конспирациите.

Бейкър се изсмя.

— По-добре така, отколкото да прислужвам на правителство, което по-скоро би унищожило доказателствата, отколкото смело да се изправи пред фактите.

Макмахън се изправи с изумителна за размерите му лекота и бързина.

— На ваше място щях да подбирам думите си, господин изнудвач.

— Не съм изнудвал никого и вие го знаете. Но съм доволен да ви видя ядосан. Ще ви трябва хъс, ако искате да стигнете до дъното.

— Вие сте се побъркали.

— А вие отказвате да приемете реалността. Имате точна информация за всеки един човек на местопрестъплението в онзи ден освен за мъжа с червената шапка.

— Той не съществува.

Бейкър отстъпи назад и се усмихна.

— Така ли? Щом не съществува, кого тогава е заснела камерата в „Старбъкс“ да си купува кафе приблизително половин час преди експлозията?

— За какво, по дяволите, намеквате?

— Черно-бял запис от охранителна камера. Червеното не излиза на черно-белите записи. Хората ви са го прегледали и са го пропуснали. Идете и проверете. Ще видите, че съм прав.

Макмахън остана безмълвен. Тази акула знаеше повече за разследването от самия него.

— Пазете гърба си, агент Макмахън. Тези хора не играят по правилата, а и вас не ви съветвам да го правите, ако искате да разкриете истината. — Бейкър се обърна към Кенеди: — И последно, знае, че веднага след инаугурацията Рос ще предприеме нещо, за да се отърве от теб.

— Да.

— По същия начин ще постъпи с всеки, в когото вижда заплаха за себе си.

— Някого конкретно ли имаш предвид?

— Мич.

— Мич Рап — обади се отново Макмахън. — Какво, по дяволите, има Рос против Рап?

— Дълго е за разказване — отвърна Айрини. — Кап, знам, че бързаш да хванеш самолета, затова давай без заобикалки.

— Мисля, че още една глава няма да попречи.

— Искаш да вкараш слона в стъкларския магазин и да видиш какво ще изпочупи ли?

— О, подобна гледка ме изкушава, но не това имам предвид. Мислех си повече за идеята „убиец на убиеца“. За човек, който добре познава тънкостите на този свят и този занаят.