Винс Флин - Измяната

Рап стана и попи виното от панталона си. Сервитьорът съчувствено му подаде втора салфетка. Той почисти виното колкото можа, докато в същото време мислеше кое ще е най-ужасното място на света, където да изпрати на работа Брукс. Сервитьорът му даде трета салфетка, а той му връчи напоените с вино. Огледа се набързо, за да види на колко хора е привлякъл вниманието. Кафенето се намираше на еднопосочна улица пред хотела и всички коли бяха паркирани с предниците на изток. По-нататък по улицата, вляво от него, забеляза нещо. Той небрежно хвърли няколко банкноти на масата и благодари на сервитьора на италиански. Не знаеше гръцки и си каза, че това е най-добрият вариант. После тръгна по улицата. Хвана се за изцапаната си риза и продължи да се преструва на загрижен за дрехите си. Крадешком погледна надясно и подозренията му се потвърдиха. Двама мъже седяха в една кола. Единият от тях държеше фотоапарат с вариообектив и го беше насочил към същото кафене, което Рап беше наблюдавал допреди малко.

Мич извади телефона си. След няколко позвънявания мъжът от другата страна на линията вдигна.

— Какво има?

— Къде си? — попита Рап.

— В Атина.

— Докарай си задника веднага в Кипър.

— Какво се е случило?

— Мисля, че не сме единствените, които дебнем нашия човек.

— В момента съм на летището. Ще видя кой полет е най-удобно да хвана и ще дойда при теб.

Рап затвори и продължи да върви. Тъкмо мислеше какъв да е следващият му ход, когато решението се появи във вида на пластмасов манекен във витрината на магазин близо до следващото кръстовище. Точно от това се нуждаеше — нови дрехи и добър изглед към двамата мъже.

Празнуващите в хотел „Алекс“ бяха в добро настроение. Друго и не можеше да се очаква, след като никой от тях не беше платил и долар през целия уикенд. Специално тази конференция за опазването на околната среда беше от най-предпочитаните. Ден на семинари и дискусии и два дена каране на ски и охолство в един от най-луксозните ски курорти в Европа. На сцената някаква рок група свиреше кавъри на „Грейтфул Дед“. В това време събралата се тълпа от музикални инвалиди, повечето от които бяха с побелели коси, подскачаше упорито, имитирайки някакво подобие на танц, при вида на който професионалистите от шоубизнеса или щяха да се разплачат, или да се спукат от смях.

В дъното на салона стоеше Марк Рос с вечната усмивка на лицето. Той беше посещавал това събитие пет пъти досега като щатски сенатор. Участниците винаги се бяха държали любезно и мило с него, но днес направо го ухажваха като кралска особа. Рос беше постъпил хитро и беше приел тази кауза още преди години. Ако човек искаше да се издигне до върха на Демократическата партия, много важно беше да се ползва с авторитет. Нищо друго не влияеше така положително на автобиографията на политика както ролята на ревностен защитник на околната среда. Това бяха редовите бойци, хората, с чиято помощ се печелеше вотът. Хората, които подковаваха електората, като разпращаха хиляди електронни писма и създаваха свои сайтове в Интернет, посветени на вълнуващите ги проблеми. Рос ценеше онова, което те бяха направили досега за него и което може би щяха да направят за него в бъдеще. Той вече обмисляше следващия си ход. Осем години не бяха чак такъв дълъг срок. Съществуваха обаче определени ограничения. В момента беше на върха на политическата си кариера. Едно стъпало по-надолу от абсолютния апогей. Сега беше мигът да се устреми към своя Олимп и да се радва на благоволението на онази прослойка от обществото, разполагаща с най-силна власт и влияние.

Най-важната му задача за целия уикенд беше да уважи поканата и да отиде на партито на Йозеф Шпейер в планинската му вила. „Мъртвешките глави“ не бяха добре дошли там. Партито беше само за истинските тежкари — кралски величия от Европа, модни икони от Париж, Лондон, Ню Йорк и Милано, международни финансисти, медийни магнати, обичайните филмови или рок звезди, политически акули и ултрабогати меценати. С други думи, всички онези красиви хора, които се возят на частни самолети, купонясват здраво, плащат с тлъсти чекове и после отлитат на следващото парти или в някое от именията, които притежават. Опазването на природата за тях означаваше да накарат прислугата си да събере за рециклиране пластмасовите бутилки от скъпата минерална вода. Някои от тях стигаха и по-далеч, като си купуваха малолитражни коли, но го правеха само за да отидат с тях на гости на приятел през уикенда. Те не се разделяха с лимузините си, огромните джипове, луксозните седани и спортните коли.