Винс Флин - Измяната

Карл се появи с подноса и сервира кафето на масата.

— След малко ще се върна с водата.

— Благодаря ти.

Айрини беше с черен костюм с панталон. Сакото беше с три копчета и два малки джоба, по един от всяка страна. Тя го дръпна и потупа джобовете си.

Рос влезе пръв. Доста се удиви, когато я видя, но бързо прикри реакцията си с фалшива усмивка.

— Айрини, каква приятна изненада. — Той протегна ръка.

— Добро утро, господин вицепрезидент.

— Още не, след един ден.

— Айрини — каза главният прокурор Стоукс.

— Добро утро, Мартин.

— Не очаквах да те видя тук — изрече Рос.

— Закусвах с президента. Той се задържа по някаква работа и ме помоли да ви правя компания за няколко минути. — Кенеди подкани двамата към канапето зад тях. — Седнете. Да ви налея ли кафе? — Тя беше присъствам на безброй срещи с Рос и Стоукс и не помнеше случай те да бяха отказали.

— Да — отвърна Рос и се настани най-близо до президентския фотьойл.

Стоукс остави куфарчето си на пода.

— Да, моля.

Кенеди взе едната чаша.

— Сметана и захар, нали? — попита тя Рос. — Да.

Айрини постави чашата в чинийка и наля кафе. После добави сметана и бучка захар, след което го разбърка. Постави лъжичката в чинийката и поднесе кафето право в ръцете на Рос.

— Благодаря ти. — Той отпи.

Кенеди наля и на Стоукс и му подаде чашата, докато Карл пристигна с прозрачна гарафа с вода и четири стъклени чаши. Постави ги на масата и си тръгна.

Айрини се обърна най-напред към главния прокурор:

— Предполагам, че хората ти са доволни от информацията, която събрахме за Газич. — Тя си наля чаша вода.

— Шегуваш ли се? Този е по-грешен от дявола.

— Радвам се да го чуя.

Рос отново отпи от кафето и се намеси:

— Някакъв напредък в разнищването на финансовите му следи?

— Не. — Кенеди навъси чело. — Боя се, че тук се натъкнахме на стена.

— Стори ми се, че бяхте доста уверена, когато обявихте, че сте попаднали на следите на извършителите. — В гласа му прозвуча леко разочарование.

Кенеди трябваше да събере цялата си сила и търпението си, за да стои с този човек в една стая. Да гледа престорената му загриженост беше направо непоносимо.

— Нещо повече, предприехме известни действия, за да подплашим виновниците и те да направят грешен ход. — Тя отпи от водата и остави с две ръце чашата на масата.

— Жалко. Но свършихте страхотна работа с този босненец.

В кабинета влезе президентът Хейс, облякъл сакото си. Карл затвори вратата към трапезарията. Вратата на чакалнята със секретарките също беше затворена.

— Извинете ме, че се забавих, господа.

Рос, Стоукс и Кенеди станаха. Хейс се приближи с характерната си забързана походка, с чаша кафе в ръката.

— Е, как е настроението днес? — попита ги той.

— Чудесно, сър — отвърна Рос.

Кенеди внимателно го наблюдава, докато двамата с Хейс си размениха любезности. Президентът протегна чашата си и я помоли да му долее.

— Седнете — каза той след това. — С какво мога да ви бъда полезен, господа? Нека се досетя. Някой иска помилване.

— Много сте прозорлив, господин президент — поласка го Рос и угоднически се усмихна.

Кенеди забеляза как по челото му избиха капки пот.

— Преди да преминем към темата, бих искал да се извиня на Айрини.

Тя се чудеше какво ли беше намислил този негодник.

Рос я погледна право в очите.

— Не бях прав, когато се усъмних за теб в статията, написана от пристрастния журналист.

— Благодаря — излъга Кенеди.

— Говорих с Джош и той се съгласи, че ще е добре да останеш директор на ЦРУ още колкото пожелаеш.

— Гледай ти, страхотна новина — отбеляза с облекчение Хейс.

Кенеди видя как Рос леко подръпна яката на ризата си. Челото му вече започна да блести на слънцето от потта, точно както Хуарес беше предвидил.

— Айрини — обърна се към нея президентът, — би ли искала да кажеш нещо?

Кенеди имаше да казва много, но не искаше да разваля добре обмисления план. Затова изрече:

— За мен ще бъде чест да служа на вашата администрация, вицепрезидент Рос.

— И аз ще се радвам. — Рос отново подръпна яката си. Мигна и едва забележимо поклати глава. — А сега за помилването. — Отново поклати глава и потърка очите си. — Всички компетентни органи от правосъдното министерство вече го подписаха, което ще ви застрахова от всякакви нежелани последици. — Той се задъха на края на изречението и си пое дълбоко въздух.

— Добре ли си? — попита го Хейс.

— Не съвсем.