Винс Флин - Измяната

— Нали преди няколко години имаше план да го спипаме?

— Да, но някой от Съвета по националната сигурност подшушна на Държавния департамент и те пощуряха.

— Е, ако може да направим генерален извод от чутото, той е, че Алекзандър не е замесен.

— Съгласна съм.

— Според мен ще е по-добре да не му казваме.

— Защо?

— Ще се съсипе още повече.

— Блажени са вярващите, така ли?

— Не бих нарекъл блаженство загубата на жена ти. Каквато и да са били брачните им взаимоотношения, по всичко личи, че наистина я е обичал.

— Май си прав.

— Тогава ми кажи с какво истината ще го направи по-добър президент?

— Като президент той е длъжен да знае истината.

— Бих се съгласил с теб, но не и в този случай. Ако му кажеш какво е станало в действителност, само ще го превърнеш в един още по-нещастен, сърдит и параноичен мъж.

След дълга пауза Кенеди отговори:

— Вероятно си прав.

— Само ме остави да изясня всичко докрай.

— По-спокойно. Трябва ми време да помисля.

— Не си прави труда.

— Мич!

— Ще довърша нещо, което трябваше да бъде направено преди много време.

— Няма ли да го обмислим първо?

Той се изсмя.

— Не е необходимо. Късно е вече.

— Не пипай Гарет.

— Да не си се побъркала?

— Не, не съм. Трябва да хванем по-едрата риба. Многото нещастни случаи само ще предизвикат по-сериозно разследване. Остави го да си тръгне и се погрижи за другите. И имам една лична молба. Питай Маркъс дали не може да ми извади медицинския картон на Рос от болницата в Бетезда.

— Друго?

— Няма.

— До утре тогава.

Рап затвори и замислено подържа телефона в ръката си.

— Маркъс — каза той по радиостанцията, — разбери къде живеят Грийн и Гордиевски… И изрови нещо за въпросния „Льо Претекст“.

Нощният клуб, който Шпейер възнамеряваше да посети, се намираше недалеч от ресторанта, но пък в Женева разстоянията не бяха големи. Грийн и Гордиевски искаха да отведат Гарет в друг клуб, по-отдалечен. Заведението беше пълно с млади беларуски момичета, работещи за Гордиевски. Цената на един секссеанс беше хиляда долара. Гордиевски се похвали по време на вечерята, че прибира деветдесет процента от печалбата. Гарет се опита да отклони предложението, но Грийн настоя. Каза, че само ще се отбият в клуба и после ще го откарат в хотела. Банкерът се съгласи да дойде в апартамента на милиардера за нощното шоу.

Всичко вървеше по плана на Рап. Беше 10:41 часа вечерта, когато четиримата излязоха от ресторанта. Мич съсредоточи вниманието си върху Шпейер. Той беше ключът. Рап беше доловил нещо странно в гласа му по време на вечерята. Като че съжаляваше, че се е свързал с тримата.

Банкерът подаде на камериера талон и онзи изтича някъде. Шпейер се сбогува с останалите, които се натъпкаха в хамъра.

— Кевин — обърна се Рап към шофьора на колата, — според теб дали бодигардовете носят бронежилетки?

Хакет поклати глава.

— Едва ли те ги правят толкова едри.

Рап кимна. Сигурно някои от тях носеха, но вече се чувстваха доста неудобно от допълнителното тегло. Едва ли щяха да ги сложат тази вечер.

— Прислужникът идва. Когато връчи ключовете от колата на Шпейер, излез и мини пред него. Ще караме отпред до „Льо Претекст“. Камериерът докара беемвето на банкера и му отвори вратата да се качи. Хакет включи на скорост и излезе на Ке дьо ла Пост и се насочи на изток. Шпейер тръгна веднага след тях. Целта на пътуването им се намираше само на около километър от „Льо Берн“. Шпейер през цялото време спазваше почтителна дистанция зад тях. Рап и Хакет вече бяха проверили мястото, докато банкерът и гостите му ядяха основното ястие в ресторанта. Рап искаше да види сградата. Забеляза клуба от сто метра. Трудно бе да го пропуснеш, с неговия огромен неонов надпис, вдигнат високо над улицата. Макар че бе доста студено, отвън се беше образувала дълга опашка от желаещи да влязат.

— Не забравяй да намалиш — каза Рап. — Ще ме оставиш ето там. — Той беше готов. Преди колата да спре напълно, Мич отвори вратата и скочи. Беше облечен с черно кожено яке с вдигната яка, черни джинси и беше обут с черни обувки с тежки подметки, много наподобяващи кубинки. Зави наляво и тръгна по тротоара към входа на клуба. Хакет потегли, а отзад приближи беемвето. Клиентите бяха от дясната страна на Мич. Трябваше да коригира крачката си и щеше да стигне точно навреме.

Хак стигна кръстовището, зави надясно и спря след няколко метра.

Беемвето паркира до тротоара. Служителят от клуба отвори вратата на Шпейер и той слезе. Взе си талона и мина зад колата, точно както Рап очакваше. Мич ускори крачка. Едва ли човек като Шпейер щеше да се реди на опашка заедно с другите. И отново се оказа прав. Банкерът се насочи направо към входа и извади портфейла си, за да прибере вътре талона.