Винс Флин - Измяната

Рап се усмихна.

— Ще започнеш да шпионираш за ЦРУ.

— Не мога! — Лицето на банкера придоби шокирано и едновременно възмутено изражение.

— Напротив, напротив. Или искаш да си поприказвам с президента Алекзандър за ролята ти в атентата? Банката, къщата, апартаментът в Париж… всичко ще се изпари. И после той ще ме изпрати тук, да ти видя сметката. — Рап поклати глава. — Повярвай ми, избери първия вариант. Другият няма да е никак забавен за теб.

— Не мога да го направя.

— И още как можеш. Трябва само да се успокоиш и аз ще се погрижа за всичко останало.

Хамърът се появи в тясната улица, стърчащ над ниските европейски коли. Спря пред кооперацията на Грийн и от него слезе огромният като борец по сумо бодигард. Рап се усмихна. Едрите телохранители бяха добри за демонстрация на сила и за респект, но движенията им бяха бавни и не можеха да спрат добре обучен нападател. Грийн и Гордиевски слязоха втори, последвани от другия гигант. Четиримата тръгнаха към входа на сградата и джипът замина вероятно да търси място за паркиране. Коулман щеше да проследи шофьора и да го премахне при удобен момент. Рап отново погледна часовника си. Стана точно полунощ.

Вдигна очи към Шпейер и му нареди:

— Да вървим.

След като слязоха от мерцедеса, Рап прибра ножа в десния джоб на якето и премести глока със заглушител в левия. Мина пред колата и двамата с банкера пресякоха улицата. Продължиха по тротоара и също се устремиха към входа. Шпейер намести очилата на носа си и посегна към домофона.

— И помни… усмихвай се — прошепна му Мич. — Все пак отиваме да се забавляваме.

Шпейер се ухили глуповато и натисна бутона. Секунди по-късно отгоре се обади Грийн:

— Жозеф, дошъл си с приятел. Много добре, качвай се.

Електрическата брава избръмча и Рап бутна вратата с рамо, за да не оставя отпечатъци по стъклото. Пусна банкера да мине пред него. Влязоха в сравнително тясното фоайе и се приближиха до асансьора. По таблото над вратата разбраха, че асансьорът вече слиза от четвъртия етаж. Рап раздвижи коленете и врата си като боксьор, преди да излезе на ринга.

Шпейер го изгледа учудено.

— Какво правиш?

— Отпускам ставите. Свий леко коленете… успокой се.

Банкерът го послуша.

— А сега си поеми дълбоко въздух няколко пъти и си представи колко доволен ще останеш, когато всичко свърши.

Вратите на асансьора се отвориха и те влязоха. Банкерът се опря на стената. Рап направи същото, като раменете им се допряха. Искаше да изглеждат така, сякаш наистина са много близки. Асансьорът се устреми нагоре.

— Откога си в банковия бизнес — попита го Мич и се усмихна.

— Моля те, не ме убивай.

Явно позитивното стимулиране не оказваше никакъв ефект върху Шпейер. Рап се наведе и процеди през зъби в ухото му:

— Ако само още веднъж го повториш… наистина ще те убия. — После отново се изправи и се усмихна. — Трябва само да стоиш мирно и да вдигнеш ръце. За останалото ще се погрижа аз.

След изпълнена с напрежение пауза асансьорът бавно се отвори. Рап се обърна с лице към Шпейер и стисна дръжката на пистолета си. Джобът му беше достатъчно широк, че да стреля от бедро, ако се наложи. Бодигардът с металотърсач беше в средата на коридора. Другият вече се беше отпуснал на стола до стената вляво. Камериерът го нямаше. Мич небрежно огледа цялото помещение, докато банкерът слизаше от асансьора. Набързо сканира двамата бодигардове: ръце, крака, очи.

Дланите им бяха толкова огромни, че докато бръкнеха и извадеха пистолетите си, щеше да мине цяла вечност. Гледаха тъпо с кървясалите си очи. Вероятно бяха пили.

Шпейер разпери ръце като гарван, за да може единият здравеняк да го претърси с металния детектор. Рап застана зад него и обърна лявата си страна към охранителя, докато с дясната стисна скрития в якето пистолет. Бодигардът провери отгоре-отгоре банкера. Рап започна да се обръща на другата страна и се престори, че се загледа в някаква картина. Щом Шпейер свали ръцете си, Мич извади ножа от джоба си и го вдигна.

— Сигурно ще искате да го оставя при вас. — Очите му пробягаха от единия към другия бодигард. Двамата застинаха при вида на ножа. Никой от тях обаче не забеляза пистолета. Рап стреля от бедро. Два куршума за по-малко от секунда. Мъжът на стола беше улучен между очите. Правият му колега падна, улучен точно под дясната вежда. Той направи крачка напред и щеше да падне на пода, ако Рап не го беше подхванал бързо. Убитият тупна на колене и плавно се строполи настрани. Мич вкара още един куршум в главата му и прибра ножа си обратно в джоба.