Винс Флин - Измяната

— Да вървим. — Сграбчи банкера за сакото и го побутна към коридора.

Влязоха в големия хол и завиха вляво. Всичко беше така, както го беше описал Шпейер. Двойната врата на библиотеката и билярдната зала бяха право пред тях. Рап забеляза човешки сенки и дочу гласове. Дръпна Шпейер пред себе си, за да го вижда. Приближиха вратата на стаята отдясно. Рап отмести банкера, за да има чисто огнево поле. Така беше по-изложен на опасност, но не искаше банкерът да направи непредвидено движение и да му попречи на стрелбата.

Гордиевски се беше навел над масата и се канеше да разбие топките със стика. Плешивата му глава лъщеше на светлината на лампата над него. И в този момент погледна към тях. Понечи да предупреди другите, но от устата му не излезе и звук. Куршумът го удари в темето и образува червена точка с размер на монета. Коленете му се подкосиха и брадичката му се удари в ръба на билярдната маса, след което той напълно се скри. Грийн застана от другия край на масата, стиснал с две ръце стика, подпрял с върха брадичката си. Ето го, човекът, който винаги караше другите да вършат мръсната му работа.

Грийн погледна Рап и спокойно изрече:

— Колкото и да са ти платили, аз ще ти дам двойно.

Мич се изсмя и отговори:

— Не се продавам. Имаш пратка от американското правителство, нищожество. — След тези думи стреля по милиардера и го улучи между очите. Грийн падна със стика в ръката. Той се приближи до него и го простреля още три пъти в гърдите.

— Тук всичко е готово — докладва по радиостанцията. — Ще изпратя асансьора. И да се разберем, до един час всичкият боклук трябва да е прибран и опакован.

Банкерът беше пребледнял като тебешир и силно трепереше. Рап се приближи до него.

— Нека това да ти е за урок, Жозеф. Ако си честен с мен и не си навредил на страната ми, с теб подобно нещо няма да се случи. Но, кълна се, ако ме излъжеш или се опиташ да ме изиграеш само веднъж, ще свършиш като тези алчни задници.

Кенеди стискаше дамската си чанта в едната ръка и всекидневния доклад за президента или ВДП в другата. Вече бе загубила бройката колко пъти сама беше връчвала ВДП на президента Хейс, но през последните години това се беше случвало поне четири пъти седмично. ВДП на практика представляваше строго секретен вестник, подготвян от Службата за анализи и печат към ЦРУ. Хейс го четеше всяка сутрин заедно с няколко други несекретни вестника.

Тя спря пред личната трапезария на президента и се усмихна на агента от Сикрет Сървис, застанал на пост. Директорката на ЦРУ не беше спала добре, но Рап нямаше никаква вина за това. Когато Кенеди си легна, той беше на летището и се приготвяше за излитане. Апартаментът на Грийн беше почистен основно, а труповете — откарани далеч от мястото. В момента я тормозеха други проблеми. Трябваше всичко да стане, както го беше замислила, иначе положението щеше да стане още по-жалко. Най-трудното беше да спечели доверието на няколко личности. Личности, които носеха значки и се бяха клели да спазват закона и да защитават конституцията. В замяна можеше да им предложи само възстановяване на справедливостта. Нямаше съмнение. Алтернативата беше да излезе и да направи публично разкритие, а после да гледа безпомощно как Америка потъва в хаос и повсеместна параноя.

Кенеди почука на вратата и влезе. Президентът Хейс седеше на личната си маса. Беше с бяла риза и вратовръзка. Както винаги той беше взел четирите вестника: „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Поуст“, „Вашингтон Таймс“ и „ЮЕе Ей Тудей“. Стюардът му, Карл, ги подготвяше всяка сутрин.

— Айрини — президентът се надигна бавно, — мисля си, че точно тази част от работата ще ми липсва най-много.

Тя дочу някакъв шум откъм кухнята.

— Имате предвид готвенето на Карл ли?

Президентът се засмя.

— Какво толкова необикновено има в купа с боровинки и половин грейпфрут?

Карл се показа иззад ъгъла с чиния в ръката и каза:

— Вината не е моя, че минахте на здравословна храна. — Той постави чинията между вестниците и се обърна към гостенката с много по-любезен тон: — Как сте тази сутрин, директор Кенеди?

— Благодаря, добре, Карл.

— Броите минутите до оттеглянето му от поста?

— Няма да е същото, нали?

— Да, колко тъжно. Спомням си как веднъж ми вадиха зъб. И тогава бях много разстроен.

Президентът се засмя на шегата. Обичаше закачките на стюарда с филипински произход.

— Какво искате за ядене? — обърна се Карл към Кенеди. — И моля, само не си поръчвайте другата половина от грейпфрута.