Винс Флин - Измяната

Рап го пресрещна по средата между ръба на тротоара и входа за заведението. Сграбчи банкера за десния лакът и каза на висок глас, за да го чуят другите:

— Жозеф, откога не сме се виждали. — Продължи напред, хванал под ръка ошашавения Шпейер. Много по-тихо добави: — Имаш късмет, че шефовете ми те искат жив. Иначе щях да те очистя още сега.

Банкерът погледна шокирано непознатия. Опита се да се измъкне, но мъжът го стискаше много здраво.

— Какво?

Веднага почувства пробождане в хълбока.

— Не се опитвай да бягаш и не говори високо. Погледни ръката ми. — Рап вдигна ножа, за да го види банкерът. Острието беше изцапано с кръв. — Ако не изпълняваш нарежданията ми, ще ти прережа гърлото и ще те оставя да пукнеш на улицата. Знам какво сте намислили със Сай Грийн. — В очите на банкера проблесна тревога. — Да, американец съм. Ако се подчиняваш, ще оживееш, което не мога да обещая за приятеля ти Грийн. Да вървим.

Мич тръгна към чакащия мерцедес.

— Кой си ти?

Рап продължи да върви.

— Аз съм този, който ще реши всичките ти проблеми.

Стигнаха до мерцедеса и Рап отвори задната врата. Но вместо да се качи, Шпейер погледна бързо към клуба. Мич се усмихна и добави:

— Ако кажеш, че не съжаляваш, загдето си се забъркал с Грийн, ще те пусна. Ще убия собственоръчно негодника и после ще кажа на президента Алекзандър, че ти си подпомогнал убийството на жена му и осемнайсет други американци. — Погледна в очите на банкера. Шпейер веднага се зае да пресмята кой е най-сигурният начин да спаси кожата си. Мич спокойно продължи: — Или се качи в колата и ми помогни.

— Какво ще получа?

— Ще останеш жив.

Рап седна с лице към банкера. Вече беше претърсил Шпейер, но откри само портфейл и телефон. Взе и двете и ги постави на седалката. Премести ножа в другата си ръка и насочи острието към лицето на швейцареца.

— И защо да ти вярвам?

Банкерът го изгледа изпитателно и отвърна:

— Няма защо.

— Точно така.

— Но беше прав, като каза, че животът ми ще е много по-спокоен без Сай Грийн.

Рап го беше разбрал от разговора на масата. Личеше си, че Шпейер не харесваше компанията на хора като Грийн и Гордиевски. Това, разбира се, не го оневиняваше, а само го правеше малко по-приемлив от другите. Мич съзря възможност в него. ЦРУ не всеки ден можеше да се похвали, че държи в малкия си джоб президента на една от най-влиятелните женевски банки. От него можеха да получават изключително ценна информация.

— Добре, опиши ми пак охраната. — Рап се обърна напред и погледна към сградата на Грийн, на пресечка от тях.

— Вече ти казах три пъти.

— Отново ми кажи. — Искаше да се увери, че Шпейер не е пропуснал нищо.

— Фоайето е с бронирани стъкла. Портиерът не е на работа по това време и затова звъним по телефона, а отгоре ни отварят външната врата и пращат асансьора до първия етаж.

— И като се качим на четвъртия етаж?

— Един бодигард отваря вратата и ни чака. Понякога са двама.

— Те претърсват ли с метални детектори?

— А камериерът?

— Понякога е там, понякога не е. Зависи.

На Рап не му се искаше да убива камериера.

— Нали каза, че живее в апартамента.

— Той е в апартамента, но не се показва.

— Дори и в полунощ?

— Хората работят денонощно за Сай Грийн.

В слушалката в ухото на Рап отекна гласът на Коулман:

— Току-що оставиха Гарет в хотела му и идват насам.

Мич предаде информацията на Шпейер, който нервно започна да чупи китки.

— Няма да стане така.

— Кое?

— Като си толкова нервен. Трябва да запазиш спокойствие.

— Как очакваш от мен да съм спокоен в тази ситуация?

— Просто се отпусни и си мисли за хубавия живот без Грийн и беларуската свиня.

— Да, но как да съм сигурен, че няма да ме застреляш в гръб?

Рап се усмихна и погледна часовника си. Беше 11:56. Почти полунощ. Поне бяха точни. Шпейер му беше дал името на любимата фирма за компаньонки на Грийн. Той се обади във фирмата и им каза, че господин Грийн ще закъснее с час. Телефонистката отговори, че ще пренасрочи пристигането на момичетата за един през нощта.

— Жозеф, аз винаги разпознавам добрата възможност.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако влезеш и изпълниш точно инструкциите ми, няма да те застрелям. Сутринта ще се събудиш и ще отидеш на работа. Ще запазиш и къщата си в планината, и апартамента си в Париж. Единственото, което ще се промени е, че ще се отървеш от двамата задници.

— Не те разбирам? Каква ти е ползата от всичко това?