Винс Флин - Измяната

— Та как върви моето помилване?

Гарет се сви за секунда, след което погледна милиардера в очите и отвърна:

— Добре.

— Мисля, че ме лъжеш.

— Сай, стигнахме толкова далеч. Не бих се отрекъл от обещаното.

— Искам си помилването — изрече Грийн с леко заплашителен тон.

— И ще си го получиш.

— Ако не го получа, ти си труп.

Гърлото на политическия съветник внезапно пресъхна. Заканата беше отправена от човек, който разполагаше с предостатъчно средства да си удържи на думата.

— Казах ти още в началото, че ще се наложи да чакаме до последния момент. Ако журналистите надушат, ще провалят всичко. Единайсет часа… събота сутринта… тогава ще бъде подписано.

Грийн прокара ръце по косата си и кимна. После лицето му придоби по-сериозен вид и той каза:

— Добре тогава, но помни: ако няма подпис, ти и шефът ти ще си платите скъпо.

Гарет не беше свикнал на подобни заплахи. Обикновено тон беше изнудвачът. Събра кураж и реши да атакува:

— За последен път ти повтарям: той не ми е шеф. И щом ще се заплашваме, слушай сега какво ще ти кажа аз. Как според теб ще реагира старият ти бизнес партньор Пинки, ако разбере, че си убил дъщеря му?

— Ш-ш-т — намеси се банкерът.

— Мислиш ли, че няма да се обади на няколко добри познати от Мосад и няма да ги накара да ти дойдат на гости? — добави тихо Гарет.

Грийн се усмихна на политическия търгаш.

— Пинки щеше да направи лоботомия на малката курва, ако разбереше какви ги върши — отвърна той в опита си да омаловажи заплахата на Гарет. — Непрекъснато му създаваше главоболия. Не е толкова разстроен от смъртта й, колкото изглежда.

— А какво ще кажеш за Джош? Как новият президент на САЩ ще постъпи, ако разбере, че ти си убиецът на обичната му съпруга само за да си опазиш незаконно спестените милиарди? — Гарет се наведе напред, уверен, че е ударил по болното място. — Може да изстреля някоя крилата ракета „Томахок“ право в задника ти. Или някой огромен самолетоносач случайно да отнесе яхтата ти, докато си на разходка в Средиземно море някоя вечер. — Гарет си взе парче хляб. — На твое място едва ли щях да искам да ядосам главнокомандващия на единствената световна суперсила.

Грийн почервеня от яд.

— Неблагодарно нищожество такова. Идеята не беше моя.

— Не беше — процеди през зъби Гарет.

— Ти и шефът ти дойдохте да ми хленчите на рамото за вашите проблеми.

— Той не ми е шеф!

— Извинявай, твоят нов вицепрезидент.

— Нашият… не забравяй. Ти си този, който отчаяно иска да си върне американското гражданство.

Шпейер не издържа. В ресторанта беше достатъчно шумно, но въпреки това някои от клиентите вече поглеждаха към масата им.

— Господа, мисля, че и двамата ясно изложихте аргументите си. — Банкерът вдигна чашата. — Да пием за помилването на Сай, което съм убеден, ще бъде подписано в събота.

Те се чукнаха, след което Грийн се усмихна и подметна:

— И дано наистина да е така.

Гарет отвърна:

— Не се тревожи, така ще е. А сега, извинете ме, трябва да отида да се изпикая.

Когато Гарет се отдалечи, банкерът каза на Грийн:

— Никога не съм му имал доверие. Предупредих те, че идеята изобщо не е добра. Тук си живееше спокойно. Защо ти трябва да се връщаш в Америка?

— Няма да го разбереш. Не си роден там. — Той огледа ресторанта. На бара беше седнала красива блондинка. Той вдигна чашата и се усмихна. После отново се обърна към Шпейер: — Ще дойдеш ли после с нас? Шоуто ще е чудесно.

На банкера му се прииска всички да го оставят на мира, за да може да опита от селекцията с вината.

— Не знам. Трябва да се видя с колеги.

Грийн ехидно се усмихна.

— Къде? В „Льо Претекст“ за малко приключение с въжета и камшици ли?

Грийн беше прав. Шпейер планираше да се види с приятели в най-изискания гей клуб на Женева.

— Американецът по какво ти каза, че си пада?

— Различни хора, различни вкусове. — Грийн вдигна чашата. — Намери си приятел и го доведи. Заедно с момичетата ще изпратя двама надарени младежи. Ще покажем на господин Гарет как се забавляваме тук, в Женева.

Рап видя на екрана на лаптопа как Гарет влезе в ресторанта. После вече през прозореца на мерцедеса проследи как колата на Шпейер спира пред заведението и той дава ключовете на камериера. Когато пристигна големият джип „Хамър“, Мич предусети, че от него ще слязат последните двама души от резервираната за четирима маса. Напрегна се, когато от джипа слезе мъж с размерите на гардероб и бързо влезе да огледа ресторанта, преди отново да се върне. От хамъра слезе втора горила, а третият остана зад волана. После слязоха и двете охранявани персони. Рап веднага позна Гордиевски. Беше изучавал досието му по време на полета за Швейцария. Нещо му се стори познато във втория мъж. Щом влязоха в ресторанта, той отново насочи вниманието си към компютъра си и пъхна малката слушалка, включена към него. Ухото му се изпълни с шума и звуците от вътрешността на ресторанта. Рап и Дюмонд бяха единствените, които можеха да подслушват какво става вътре. Той се облегна и се настани по-удобно в седалката. Вечерта обещаваше да е дълга, с продължително наблюдение, подслушване и чакане.