Винс Флин - Измяната

На седалката до Рап лежеше лаптоп. Екранът беше разделен на четири. Уикър и Брукс вече бяха пристигнали в „Льо Берн“ и бяха поставили няколко миниатюрни камери и микрофони в бара, ресторанта и тоалетната. Дюмонд наблюдаваше всичко от микробуса, който беше паркиран на половин пресечка от заведението. В момента екранът показваше картини от улицата отвън ресторанта, от входната врата на ресторанта — с изглед отвътре и още два вътрешни изгледа към масите за ядене. Маркъс записваше всичко.

Гарет подрани с няколко минути и трима мъже в смокинги веднага му препречиха пътя. В „Льо Берн“ не пускаха дори в бара, ако нямаш резервация за вечеря в ресторанта. По-ниският от тримата го поздрави любезно на френски, но остана непреклонен. Гарет не обърна внимание на репликата и каза, че има среща с Жозеф Шпейер. Тяхната нагласа се промени автоматично. Единият му взе палтото, другият започна да сипе хвалебствия към изтъкнатия женевски банкер, а третият изчезна навътре.

Шпейер се появи секунди по-късно. За разлика от Гарет изглеждаше така, сякаш беше излязъл от корицата на мъжко списание. Носеше тъмносиво сако с много леко райе, сякаш скроено по поръчка. Панталонът му стоеше точно по мярка, а ръчно изработените светлокафяви италиански обувки бяха в тон с рамката на очилата му и завършваха ансамбъла. Оредяващата му светлокестенява коса беше подстригана късо и сресана леко напред.

Тъкмо отидоха на бара, когато влязоха четирима мъже. Двама от тях бяха направо огромни: високи към два метра и тежащи по сто и петдесет килограма. Всичко в тях красноречиво говореше, че са бодигардове. Двамата по-възрастни мъже по средата бяха Сай Грийн и Александър Гордиевски. В известен смисъл външностите им бяха противоположни. Грийн, излъчваше спокойствие и самоувереност. Постоянният му тен, пригладената назад черна коса, ризата без яка, златният ланец и часовник и двуредният син спортен блейзър бяха запазена марка на свръхбогатите. В сравнение с него Гордиевски изглеждаше блед като платно. От кестенявата му коса не беше останало почти нищо освен островчетата отстрани и отзад на черепа, където я беше оставил да порасне по-дълга. Костюмът му беше прекалено лъскав, а полото под сакото определено беше купено от някой европейски битпазар.

Новодошлите се ръкуваха с Гарет и Шпейер, след което персоналът на ресторанта отдели специално внимание на гостите. Придружиха ги до ъгловата масата, където Грийн и Гордиевски настояха да седнат с гръб към стената. Двамата биячи бодигардове получиха съседната маса. Сервираха им вода и хляб и взеха поръчките им. Донесоха на Грийн специално меню за вината. Той любезно отказа и предложи да го дадат на Шпейер.

Докато Шпейер изучаваше списъка със скъпи вина, Грийн погледна Гарет дяволито.

— Избра много подходящ момент да ни навестиш. Довечера ще падне голямо забавление. Когато свършим с пиршеството тук, ще обиколим някои страхотни клубове и после ще отидем у дома за една гореща нощна програма.

Гарет не беше прелетял океана, за да се забавлява. Трябваше да оправят нещата колкото се може по-бързо и затова отговори:

— Имаме проблем.

— Може ли първо да хапнем и после да говорим за бизнес?

— Предпочитам да го уредим още сега. Вие ми обещахте, че ще покриете всичко и няма да оставите свидетели.

— И го направихме. — Грийн се усмихна на една жена, която мина покрай тях.

— Не гледахте ли вчерашната пресконференция на президента?

Грийн спокойно изгледа консултанта:

— Не се притеснявам.

— Намерили са човека.

— Няма как да свържат босненеца с нас.

— Защо си толкова сигурен?

— Кажи му, Жозеф.

Шпейер дори не си вдигна главата от менюто с вината.

— Всичко беше платено в брой. Никога не сме се срещали с него.

— А как му предадохте парите тогава?

— Сложихме ги в два сака и ги изпратихме с частен самолет в Кипър. Наемникът ни даде координатите. Саковете бяха оставени зад една каменна стена посред нощ, на безлюдно шосе край Лимасол.

— Значи никой не го е виждал в лице? — Да.

— И няма никаква финансова документация, електронна поща, по която могат да ви засекат?

— Няма.

— Значи ЦРУ лъжат. — Гарет се усмихна.

— Или босненецът лъже.

— Кой ги знае тия проклетници в ЦРУ — ядоса се Гарет. — Там сигурно работят най-некомпетентните идиоти на планетата. — Той се облегна назад и отпи от водата.

Грийн скръсти ръцете си с перфектен маникюр на пръстите и попита: