Винс Флин - Измяната

На летището го чакаше шофьор, който го откара в хотела и по пътя му показа къде ще се състои срещата с мосю Шпейер, насрочена за осем вечерта. Гарет едва не се разкрещя, задето го караха да чака шест часа и половина, но нямаше какво да се прави. Банкерът не си вдигаше телефона, а на Грийн не искаше да звъни.

Регистрира се в хотела малко преди два следобед и помоли на рецепцията да го събудят в седем часа за всеки случай. Когато влезе в стаята си, го налегна умората от полета. Изключи и двата мобилни телефона, а на хотелския телефон натисна бутона „Не ме безпокойте“. Явно беше доста изтощен от пътуването, защото се събуди чак в седем, без да го мъчи простатата. Гарет си взе душ и се обръсна. Облече си синьо спортно сако, бяла риза и тъмносив панталон.

Когато слезе във фоайето, колата вече го чакаше. Излезе пред входа, навлякъл зимното си палто, и за миг се спря на тротоара. Срещу него се простираше Женевското езеро, на чиято огледална повърхност проблясваха светлините на града. Като политически консултант Гарет беше много мнителен към хората. Харесваше Женева — града на мошениците, много от които се опитваха да минат за аристокрация. Рай за воайорите. Уж претендираха за място във висшето общество, а в действителност под тази маска се криеше ненаситният им апетит за храна, наркотици, хазарт и секс. Много забавно място.

Гарет пъхна ръцете си в джобовете и се качи на задната седалка на мерцедеса. Шофьорът го поздрави на френски и потегли по Ке дю Монблан, към най-изискания ресторант в цяла Женева. Гарет очакваше със задоволство вечерята, но не и човека, който щеше да му прави компания.

Реши да си поръча най-скъпите ястия. За виното нямаше да се притеснява. Шпейер щеше да се погрижи и сам да избере изключително скъпа марка.

Мич Рап седеше в колата и наблюдаваше Гарет през затъмненото задно стъкло. Целият екип беше снабден с миниатюрни зашифровани радиостанции с безжични слушалки. Той натисна бутона за предаване, зашит в ръкава на коженото му яке.

— Той тръгна. — Отпусна бутона и погледна седналия зад волана Хакет. — Знаеш си работата, Кевин. Дръж се малко на дистанция и виж дали някой друг не го следи.

Черният седан мерцедес потегли. Полетът от Вашингтон отне общо шест часа и единайсет минути. Излетяха в 11:47 вечерта и с промяната на часовите пояси кацнаха в Женева пет минути преди пладне, цял час преди да се приземи самолетът на Гарет. По пътя никой не спа. Имаше прекалено много неща да се свършат. Дюмонд влезе в Интернет и проникна в мрежите на няколко различни хотела, докато не откри къде ще отседне Гарет. В хотел „Бо Риваж“ на крайбрежната Ке дю Монблан, с изглед към Женевското езеро. Ако имаше работа в банката на Шпейер, изборът на този хотел беше резонен. Оттук до банката пътят беше само няколко минути пеша. След като анализираха системата за резервации на „Бо Риваж“, те си запазиха стая на същия етаж, на две врати от тази на Гарет. Срещу стаята на политическия консултант нямаше друг хотел с пряка видимост към прозореца му и затова трябваше да поставят скритите микрофони в самото помещение. След като преминаха митническия контрол, се насочиха към чакащите ги два еднакви черни седана мерцедес със силно затъмнени стъкла и бял микробус „Фолксваген“. В багажниците на седаните намериха цял арсенал от оръжия със заглушители, а в багажния отсек на микробуса — оборудване за следене. Всички бяха обучени официално освен Коулман и Стробъл, които носеха пилотски униформи. Двамата се качиха в единия мерцедес и паркираха пред терминала на „Ер Франс“. Рап, Дюмонд и Хакет се качиха на микробуса и последваха Брукс и Уикър, които потеглиха с другия мерцедес към „Бо Риваж“. Брукс и Уикър се настаниха в хотелската стая докато останалите от екипа отидоха в „Д’Англетер“ на няколко пресечки оттам. Рап и придружаващите го изчакаха там, докато новобрачната двойка не монтира „бръмбарите“ в стаята на Гарет.

В това време Дюмонд успя да вкара номерата от паметта на мобилния телефон на Гарет в системата „Ешелон“ на Агенцията за национална сигурност (АНС). ЦРУ си сътрудничеше тясно с АНС по международните въпроси. Никоя от тайните служби не искаше да си признае, че следи американските граждани в чужбина. Затова бяха разработили система, която можеше да подслушва телефоните за определени кратки периоди, най-много за ден или два. После записите моментално биваха изтривани от системата, сякаш изобщо не са съществували. Електронните адреси на Гарет също бяха добавени към списъка. Засега най-трудната част от операцията беше да резервират места за Брукс и Уикър в ресторант „Льо Берн“. Уикър пъхна в ръката на управителя в „Риваж“ стодоларова банкнота. Нужни бяха още две банкноти със същата стойност, за да си осигурят маса в ресторанта.