Винс Флин - Измяната

Кенеди пренебрегна опасностите. Родителите също бяха поемали рискове, и то не по-малки. Баща навремето беше работил в ЦРУ. Беше шеф на резидентура в Бейрут през 1983 година, когато сградата на посолството беше взривена от кола-бомба. Приемната майка работеше в Държавния департамент. Родителите на Кенеди се бяха развели, когато тя беше на шест. Оказа се, че майка не беше готова за света на международното разузнаване. Още като дете Кенеди напусна Щатите и прекара в чужбина до двайсетгодишна възраст. Тя живя в Кайро, Дамаск, Багдад и Бейрут, преди светът коренно да се промени. Когато се разхождаше по бейрутските улици, а в далечината се чуваше стрелба и снарядите от минохвъргачка избухваха само на пресечка от нея, тя изобщо не предполагаше, че насилието може да се премести и в идиличния Потомак Палисейдс.

Когато президентът Хейс реши да не се кандидатиращ за втори мандат, Кенеди се отказа от намерението си да се премести. След като Алекзандър и Рос спечелиха изборите, окончателно реши да не напуска квартала. Кенеди беше изключително възпитана жена. Винаги се държеше любезно и рядко влизаше в спорове. Беше си избрала чисто мъжко поприще и добре разбираше, че само присъствието е достатъчно да потиска самочувствието на вашингтонските политици и чиновници мъже. Томас Стансфийлд, нейният духовен наставник, често я предупреждаваше за опасностите, които могат да възникнат при работата с мъже, опитващи се непрекъснато да доказват правотата си. Кенеди избягваше повечето вражди, като се отнасяше с уважение, но твърдо. Също така се стремеше да не се поддава на клюките и политическата конюнктура. Беше се опитала да приложи този подход и към Рос, но явно при него не действаше. Нищо кой знае какво, дреболии, но дреболиите често говореха по-красноречиво за хората.

Например Рос имаше навика редовно да закъснява за срещи. Спомни си как Стансфийлд веднъж каза, че ако някой редовно закъснява, той спада към една от трите категории. В първата според него влизаха идиотите-гении. Този вид хора бяха изключително вещи в своята област, но много разсеяни и вечно витаеха в облаците. Като за бавноразвиващи се той обясни, че те са блестящи умове в работата си, но пълни кретени в автобуса. Към втората категория спадаха перфекционистите, които не можеха да оставят една работа недовършена, за да започнат следващата. На тях никога не им достигаше времето. Рядко се издигаха във властта и се нуждаеха от умело ръководство. Третата категория — тази, която беше най-неприятната, се състоеше от егоцентрични маниаци. Тези хора не само си мислеха, че времето им е по-важно отколкото на останалите, но и непрекъснато изпитваха необходимост да си го доказват, като карат другите да ги чакат.

Кенеди определено беше притеснена. Погледна още веднъж през прозореца дали не светят фарове. Рап и Дюмонд бяха казали, че са открили нещо интересно и че ще дойдат да го покажат. В миналото тя винаги се беше стремяла да разграничава служебния от личния си живот, особено когато се отнасяше до високопоставени политици. Рос и тук я затрудни. Сякаш го опозна напълно с всичките му недостатъци едва тази сутрин. Така или иначе той още не беше положил клетва като вицепрезидент. Ако се беше обадил и я беше попитал какво мисли за статията, щеше да го разбере. Ако беше поискал среща с нея, щеше да негодува, но пак щеше да се съгласи. Но да се появява така неканен беше проява на крайна безочливост. Сякаш изпитваше нужда да я види съкрушена и отчаяна.

От другия край на улицата блеснаха бели ксенонови фарове. Секунди по-късно до тротоара пред къщата рязко спря сребристо ауди. Дюмонд и Рап слязоха от колата и тръгнаха по пътечката. По-младият, Дюмонд, вървеше спокойно, вторачен в някакво портативно устройство в лявата си ръка. Рап крачеше с грацията на атлет. В движенията му нямаше никакво перчене. Непрекъснато въртеше глава, като радар, търсещ потенциалните въздушни нарушители. Тя си спомни, че Мич беше все така нащрек и когато преди много години го беше вербувала от „Сиракюз“. Отиде до таблото на охранителната система в антрето и набра кода за дезактивиране. Някъде зад стената се чу слабото бръмчене на електронен мотор, който отключи трите стоманени щифта на бравата.

Кенеди отвори вратата и веднага направи впечатление изненаданата физиономия на Дюмонд.

— Какво има?

— Чакай малко. Ще ти кажа след минута. — Той влезе вътре и продължи да работи на суперминиатюрния си лаптоп.

Рап затвори вратата и целуна Айрини по бузата.