Винс Флин - Измяната

— Господин Декас в действителност не е гръцки гражданин. Истинското му име е Гаврило Газич и се издирва от Юготрибунала в Хага за военни престъпления. Газич по произход е босненски сърбин, подозиран в избиването на над трийсет мъже, жени и деца по време на гражданската война. Преди пет години той се е преместил в Кипър с фалшива самоличност и е основал компания за доставка на хуманитарни помощи в страдащите от масов глад региони на Африка. След като прегледахме информацията, събрана в офиса и дома му, смятаме, че може би е извършил над шестнайсет убийства през последните десет години. Сред жертвите му са представители на ООН, хуманитарни работници, политици, военни водачи, генерали и поне един журналист.

Гарет отмести поглед от телевизора и попита:

— Какви, по дяволите, ги говори?

Но преди Рос да отвърна, Кенеди продължи:

— Господин Газич сам призна участието си в случилото се във Вашингтон миналия октомври.

— Това признание го направи, преди или след като беше прострелян четири пъти? — раздаде се отново гласът на Сам Коен от „Таймс“. Този път той не стана от мястото, си.

Кенеди насочи вниманието си към него и същевременно на екрана се появиха две нови фотографии. Пребледнели лица на мъртъвци.

— Докато държеше под наблюдение Газич в Кипър, екипът на ЦРУ видя с очите си как той уби тези двама души. Още не знаем кои са те, но имаме причини да мислим, че са руснаци. Също така смятаме, че са били изпратени да премахнат Газич, защото този, които го е наел да взриви кортежа на новоизбрания президент Джош Алекзандър, е искал да се отърве от свидетелите.

Ето един кратък откъс от признанието на Газич. Не мога да ви го пусна целия, защото той ни каза някои неща, които още са следствена тайна. — Тя отново натисна бутон и на екрана се появи записан с думи откъсът от признанието. Секунда по-късно се чуха и гласовете:

— Как влезе в Щатите? Внимавай. Помисли си хубаво какво ще ми отговориш. Ако ме излъжеш, ще е лошо за теб.

— Предния ден пристигнах в Ню Йорк със самолет.

— На кое летище кацна?

— „Кенеди“.

— А експлозивите?

— Те бяха подготвени тук.

— Къде?

— В Пенсилвания.

— Щата Пенсилвания?

— Щата. А сега ми бий морфин.

— Още не. Засега обаче се представяш добре. Значи взимаш от Пенсилвания микробуса, докарваш го във Вашингтон… Кога? В петък?

— Не. Нали ти казах, че в петък пристигнах в Ню Йорк.

— Значи беше в Пенсилвания в нощта на петък срещу събота?

— Да… Да! Микробусът ме чакаше и аз го докарах във Вашингтон рано сутринта в събота. Намерих уреченото място, паркирах го и зачаках. Когато дойде време, го взривих. Толкоз по въпроса. А сега ми дай морфин.

Гарет скочи на крака.

— Това са глупости… нали? Искам да кажа… тя го е скалъпила. Нали?

Рос беше скръстил ръце и подпрял брадичката си с юмрук. Без да поглежда към Гарет, той се сепна:

— Млъкни, за да чуя какво казва.

— Директор Кенеди — обади се отново Коен, — този запис кога беше направен? Преди да бъде прострелян заподозреният или след това?

— Какво намекваш, Сам?

— Когато някой е прострелян в двете колене и после го разпитват, логично е да предположим, че ще признае всичко, само и само да облекчат болката му. Това се нарича принуда чрез насилие. И ако Мич Рап го е прострелял, преди да го разпита, в тази страна няма да се намери и един съдия, който да приеме записа за доказателство пред съда.

— Не знам дали си наясно, Сам, но тази работа е изключително опасна. Не можеш да пратиш един младеж да залови хладнокръвен убиец като Гаврило Газич. За целта ти е необходим човек като Мич Рап. Не викаш „Стой!“, не му показваш полицейската си значка, не му четеш правата. Просто го обезвреждаш както можеш, за да не направиш компания на онези двама мъртъвци. Колкото до въпроса ти дали признанието е било добито чрез принуда или не, мисля, че записът красноречиво говори сам по себе си. — Тя остави на екрана фотографията на Газич. — Това е човекът, взривил бомбата, от която загинаха деветнайсет американци. Освен всичко друго ние открихме и някои доста важни улики в дома и офиса му, които ще ни отведат до поръчителите. Благодаря ви за отделеното време и внимание, готова съм да отговоря на въпросите ви.

В залата отекна от залп от гласове, след като десет кореспонденти скочиха от местата си и с викове започнаха да задават въпросите си.

Рос тихо изруга, а Гарет изстреля цяла тирада от нецензурни изрази и думи.

— И сега какво ще правим, мътните да го вземат? — попита изборният стратег. — Онези задници казаха, че щели да се погрижат за проблема.