Винс Флин - Измяната

Гарет стана и тръгна с намерението да пресрещне Рос някъде между вратата и асансьорите. Щъркът го извика по име, но той не си направи труда да се обърне. Мераклията за политик сигурно искаше да се запознае с нов вицепрезидент, но Гарет нямаше време за любезности и представяне. Искаше да се качи в апартамента на Рос и да включи Си Ен Ен. Постепенно настигна вицепрезидента и бодигардовете му и се устреми към чакащия асансьор. Двамата не си размениха нито дума.

Рос, Гарет и четиримата агенти се качиха в асансьора. Когато вратите се затвориха, Гарет попита:

— Как мина посещението в Ленгли?

Рос продължи да гледа към светещото табло с етажите над вратата на асансьора и промърмори:

— Интересно.

„Интересно“ — повтори си наум Гарет. „Интересно“ означаваше, че има да му каже нещо, но не иска да говори пред агентите. Останалата част от краткото пътуване догоре мина в мълчание. Когато вратите се отвориха, на етажа вече ги чакаше друг агент. Още един стоеше на пост пред вратата на апартамента. Агентът пъхна магнитна карта в сканиращото устройство и отключи вратата. Вътре още ухаеше на сутрешната закуска.

Щом вратата се затвори, Рос свали сакото си и каза:

— Нямам търпение да видя физиономията на кучката.

Гарет вече беше взел дистанционното и превключваше каналите.

Рос сложи сакото на облегалката на стола и добави:

— Да вземем да накараме Министерството на правосъдието да започне разследване. Ако имаме късмет, ще я тикнат в затвора.

— Радвай се на победата си и не си усложнявай живота. Само още едно разследване ни трябва сега.

— Трябваше да я видиш сутринта. — Рос се подпря на облегалката на стола и погледна към телевизора. — Беше толкова самодоволна. Седеше си в кабинета с нейното проклето каменно лице и ми каза, че не смята за уместно да коментира статията. Когато бях началник, тя пак ми излизаше с такива номера.

— А ти какво очакваше да ти каже? — Гарет усили звука и с фалцет имитира женски глас: — Провалих се, извинявай. — Поклати глава. — Хората като Кенеди те винаги си мислят, че са най-умните. Тя да признае, че е оплескала нещата? Да, да!

На екрана се появи залата за пресконференции на Белия дом. В момента в кадър бяха само подиумът и синият фон с изрязан силует на Белия дом. До логото имаше голям плосък монитор, окачен за тавана. Лентата с анонси в долната част на екрана съобщи, че президентът всеки момент ще направи важно изявление. Кореспондентът на Си Ен Ен от Белия дом излагаше предположението си, че директорът на ЦРУ Айрини Кенеди ще обяви оставката си.

— Без майтап — изсмя се Гарет. — Не е ли страхотно?

— Да, така е. — Рос гордо се усмихна. — Това се казва истинска власт. Да можеш да манипулираш събитията от световно значение.

— Ето, пристига „клатушкащата се глава“.

Рос се изсмя. Понякога Гарет беше убийствено забавен. След като президентът Хейс оттегли подкрепата си за кампанията и категорично заяви, че няма да агитира за Рос и Алекзандър, Гарет започна да го нарича „клатушкащата се глава“ — заради треперенето от Паркинсоновата болест.

— Тази сутрин сигурно си е взел лекарствата. Треперенето му не е толкова силно.

— Увеличи го — изкомандва Рос.

Президентът приготви листовете си. Изражението на лицето му беше много сериозно. Накрая Хейс се покашля и придърпа по-близо до себе си микрофона.

— Ще направя кратко изявление — каза — и после ще дам думата на директор Кенеди. — Направи пауза, за да погледне записките си. — През живота си имах щастието да работя с някои изключително големи таланти. На първо място в списъка бих сложил жената, която седи отдясно на мен. — Усмихна се на Айрини.

— Нещо много я окуражава, преди да удари секирата — отбеляза Гарет.

— Директор Кенеди беше един от най-близките ми съветници през последните четири години — продължи президентът. — Тя и екипът в ЦРУ са едни от най-добрите и самоотвержени хора, които някога са работили за държавата. Никога няма да разберете за голяма част от успехите й, защото операциите са засекретени. Провалите обаче за нещастие често се озовават на челните страници на вестниците в страната и в чужбина. — Хейс отново спря и удостои събралите се журналисти с поглед, в който се четяха гняв и разочарование. — Днес искам да кажа на нацията, че няма друг, от когото да съм бил така зависим през изминалите четири години, както от Айрини Кенеди. Не мога да изразя с думи колко съм благодарен и задължен. Страната е задължена. Цяло щастие беше за мен да работя с толкова талантлив и лоялен професионалист.