Винс Флин - Измяната

Съсредоточи се върху екрана на блекберито. Кликна върху иконата за метеорологичната прогноза. След секунди на екрана се появи прогнозата за времето за следващите пет дини. От месеци тръпнеше при мисълта, че ще трябва да присъства на инаугурацията. Щом си представеше, че ще трябва да мръзне в Западния Капитолий, му се отщяваше. Към града се движеше топъл фронт. Очакваше се температурата следобед да стигне до плюс петнайсет градуса и щеше да доближи двайсетте в деня на великото събитие, събота. Гарет се усмихна. „Тези смахнати идиоти изобщо си нямат представа от метеорология — каза си. — Само преди два дни твърдяха, че през уикенда температурата ще е около и под нулата.“

Доволен от прогнозата, той отиде на друг негов любим сайт. Интернет търг за стари мотоциклети. Беше направил няколко наддавания и искаше да провери докъде са стигнали. Единият от търговете приключваше в десет вечерта. И докато гледаше какви бяха последните наддавания, блекберито зазвъня и на екрана се изписа съобщение, че има поща. Изведнъж се появиха още три съобщения. Гарет си отвори пощенската кутия и видя, че първото съобщение е новина от един информационен портал. Другите три бяха от други новинарски агенции. Нещо се беше случило. Кликна на отправката и миг по-късно се озова на сайта на „Дръдж Рипорт“. Заглавието гласеше: „Президентът свиква пресконференция на обяд. Директорът на ЦРУ подава оставка.“

Гарет ликуваше. Избра номера на Марк Рос и зачака.

Рос вдигна след второто позвъняване.

— Да?

— Как мина в Ленгли?

— Вече е труп, а дори не го знае.

— Мисля, че вече е наясно.

— Защо, какво става?

— „Дръдж“ съобщават, че президентът ще свика пресконференция на обяд.

— За?

— Според тях Кенеди ще подаде оставката си.

— Шегуваш се!

— Не, ни най-малко. Не е за вярване, нали? Отне ни по-малко от ден и не се наложи изобщо да си мръднеш пръста.

— Къде си сега?

— В хотела. Имам среща с един смешник от Индиана, който си въобразява, че ще е следващият губернатор на щата.

— Не се бави много. В дванайсет ще те чакам в бара. Ще гледаме пресконференцията заедно. Нямам търпение да видя физиономията на Кенеди.

— В дванайсет в бара.

Гарет затвори точно когато очакваният от него човек пристигна за срещата в единайсет и половина. Беше висок около метър и осемдесет. Това беше първото нещо, което забеляза. Второто, което се набиваше на очи, беше невероятно изпъкналата му адамова ябълка. Този тип нямаше никакви шансове, освен ако хората в Индиана не искаха губернаторът им да прилича на щъркел.

Президентът Хейс беше изключително спокоен. Кенеди никога не го беше виждала такъв. След като свърши, Хейс призна, че се е боял от най-лошото, когато е чел статията в „Таймс“. По очевидни причини той не искаше управлението на неговата администрация да приключи със скандал. Вместо това обаче, преди да си тръгне от Овалния кабинет, щеше да се увенчае с нов триумф. Безспорно Газич беше виновен. Гръцкото правителство едва тази сутрин изпрати официална протестна нота в ООН. Но те бяха дълбоко заблудени и съвсем скоро щяха да преглътнат горчивия хап. Но още по-хубавото беше, че всичките му критици и неприятели щяха да останат пръст в устата.

Идеята на Рап да се свика пресконференция веднага хареса на Хейс. Президентът гореше от желание да го върне на „Ню Йорк Таймс“. Не само че щеше да даде урок на всички, но и щеше да постигне нещо, което малцина негови предшественици бяха успели. Щеше да натика медиите в собствената им кал. Рап беше прав, че шоуто ще е много забавно. Но Айрини не се забавляваше много. Тя беше изпълнена с напрежение и очакване от това доколко ще се разрасне скандалът. Но в крайна сметка реши да не споделя подозренията си с президента. Не че не му вярваше, но още не разполагаше с доказателства в подкрепа на нейната теза. Засега имаше само няколко смущаващи фотографии, недоказана теория, дълбоко недоверие и подозрение към Марк Рос и страх, че Джош Алекзандър е бил толкова алчен за властта, че сам е наредил да премахнат жена му, за да спечели изборите.

Кенеди стоеше заедно с Хуарес в малкия коридор до залата за пресконференции на Белия дом. Тя поиска и заместникът да присъства, за да повдигне заслужено така необходимия на Службата за нелегални операции авторитет в обществото. Кенеди нямаше време да празнува. Тя отново се тревожеше за развоя на събитията. Притесняваше се каква ли чудовищна тайна може да открие Рап. Тайна, която би могла да унищожи доверието на нацията в политическите институции и да нанесе вреди на международния авторитет на Америка за десетилетия напред.