Винс Флин - Измяната

Трябваше да разбере каква е необоримата истина, и то трябваше да го стори много бързо, преди Алекзандър и Рос да положат клетва.

Телефонът иззвъня. Погледна екрана — беше Рап.

— Как мина? — попита го тя.

— Тя изобщо не предполагаше, че двамата са били любовници.

— Вярваш ли й?

— Да.

— Потвърди ли, че тя му е заповядала да пътува във втората лимузина?

— Да.

— Хм. — Кенеди се запита дали отново не бяха опрели на камък. Част от нея искаше всичко да приключи дотук, но друга част искаше да докаже, че интуицията не я е излъгала.

— Но чуй това Гарет я е накарал агент Кеш и Джилиан да се качат във втората лимузина. Той е казал, че съпругата на кандидат-президента лично е поискала Кеш да я придружи до хотела.

— И няма как да проверим дали наистина е така.

— Има начин.

— Как?

— Ще сграбча това лайно Гарет и ще го заплаша, че ще му извадя очите, ако не ми каже истината.

— Мич, не можем да постъпваме така. — Кенеди огледа коридора и залата. — Поне не и докато не се сдобием с доказателства срещу него.

— Добре. Направи ми една услуга. Президентът ще иска и ти да кажеш няколко думи, нали?

— Да.

— Подметни, че в офиса на Газич сме намерили улики, от които става ясно кой го е наел. Не се впускай в подробности, но гледай думите ти да прозвучат убедително.

Кенеди забеляза президента Хейс, който вървеше по коридора заедно с прессекретаря си.

— Трябва да тръгвам. Ще ти се обадя, след като свърши пресконференцията. — Тя нагласи телефона си само на вибрация и го прибра в чантата.

— Готова ли си? — попита я Хейс и се усмихна уверено.

— Ако вие сте готов, аз също, сър.

— Да вървим тогава. — Хейс хвана Кенеди под ръка и я поведе към претъпканата и нажежена от очаквания зала на Белия дом.

Първото нещо, което Гарет направи, беше да отведе щъркела по-далече от персонала на щаба. Петимата души доста бяха прекалили с пиенето, но на него не му мигна окото. Той хвана под ръка мераклията за губернатор и го заведе в другия край на фоайето, донесе два стола и срещата започна. Щъркелът се оказа баптист, който не пропускаше неделните проповеди в църквата. За щат като Индиана тази подробност беше важна. Още повече за демократ. Семейството му беше фрашкано с пари. Дядото беше започнал да изкупува радиостанции през трийсетте години на миналия век. Таткото през шейсетте добавил към инвестициите си и няколко телевизионни канала, а през осемдесетте умножил семейното богатство, като установил монопол върху кабелните канали. През деветдесетте щъркелът, който междувременно взел диплома за инженер от „Пърдю“, разбрал накъде се движи браншът, и убедил баща си да го включи в бизнеса със сателитните канали. Сега компанията притежаваше три комуникационни спътника на орбита около Земята, а състоянието на семейството възлизаше на около пет милиарда долара.

Щъркелът твърдеше, че е щастливо женен от тринайсет години и верен на съпругата си. Имаше три деца и нито те нито той имаха проблеми с наркотиците. Нямаше и никакви перверзни страсти или поне не искаше да си признае за такива. Гарет му каза, че преди да се съгласи да оглави кампанията му, той иска да проведе няколко предварителни социологически проучвания в Индиана, за да види какви са нагласите на хората към него. Щъркът отговори, че вече разполага с резултати от такива проучвания, но Гарет държеше на своето. Заяви, че иска да направи собствени проучвания. Вдъхновеният кандидат естествено щеше да поеме разходите. Гарет също така щеше да наеме частен детектив, който да провери за „кирливи ризи“. Един от принципите в работата му беше предварително да проверява всички клиенти. Не обичаше изненадите. А и неведнъж си беше патил от кандидати с прекалено самочувствие и склонност да търсят вината у другите.

Един агент от Тайните служби влезе във фоайето. Гарет разпозна в него член на охраната на Рос. Мъжът се спря, сканира като робот помещението отдясно наляво и вдигна лявата си длан към устата, за да съобщи в скрития в ръкава микрофон, че теренът е чист. Гарет разбра, че Рос всеки момент ще влезе, и затова се извини, че трябва да прекъсне срещата. Обеща да се обади в началото на следващата седмица. Дори и да нямаше разговор с Рос, пак щеше да приключи с този по-рано.

Влязоха още двама агенти. Единият започна да оглежда гостите на хотела, а другият продължи към асансьора. Секунда по-късно във фоайето се появи Рос. Присъстващите веднага зашепнаха и замърмориха. Тези, които го забелязаха първи, тихо казаха на другите и всички глави мигом се обърнаха по посока на втория най-важен човек в партията. Един от гостите извика нещо, но Гарет не можа да разбере какво. Рос се усмихна и вдигна юмрук в знак на победа. Жестът беше посрещнат с бурни овации.