Винс Флин - Измяната

Ривера затвори указателя и го пусна на пода. Защо изобщо си търсеше нова зала? Дните в този град бяха преброени и всички го знаеха. И тя най-сетне трябваше да го проумее. „Животът е несправедлив“ — помисли си. Толкова близо беше до върха, до поста, за който всеки агент бленува. Специалният агент, оглавяващ президентската охрана. Тя от дълго време се стремеше към него и беше на крачка от успеха.

В очите напираха сълзи и тя примигна, за да ги спре. Проклета да е, ако се пречупи пред тях. Те чакаха точно това. Веднага щяха да я изпратят за преоценка. Но не, тя нямаше намерение да им се дава. Имаше повече от месец неизползвани отпуски. Време беше да се възползва от тях. Да отиде на запад и да кара ски. Може да се отбие и да види родителите си. Когато им гостува за Коледа, изглеждаха притеснени за нея. Но след два дни на непрекъснато мърморене тя не издържа и отиде в Тахо да се види с приятели. И сега ще отиде да се спуска по пистите, докато гърбът я заболи.

Тя взе кърпичка и избърса очите си. Хвърли я в кошчето и окончателно реши за отпуската. Тъкмо се канеше да пише по електронната поща на шефа си, когато иззвъня телефонът. Не позна номера, който се изписа на екрана, но все пак вдигна.

— Специален агент Ривера.

— Ще те чакам на улицата.

— Кой се обажда?

— Твоят спаринг-партньор. Замъкни си задника долу. Трябва да поговорим.

— О… това си ти. Много хубава статия четох в „Таймс“. Изглежда, наистина си забъркал голяма каша.

Рап се изсмя.

— Ти най-добре знаеш, че не всичко, което пишат по вестниците, е вярно.

— В сегашното ми положение не знам дали ще е добре да се срещам с теб.

— Виж… аз съм зает човек. Ще ти покажа нещо, което ще те заинтересува. Повярвай ми. Паркирал съм до тротоара. Сребристо Ауди-А8.

Линията прекъсна.

Ривера бавно затвори телефона. Погледна празното си бюро и си представи провалената си кариера. Така бързо стигна до извода, че няма какво да губи. Взе си чантата и тръгна към асансьора. Две минути и половина по-късно се качи в колата.

— По-добре да си струва — каза, свали слънчевите си очила и погледна към Рап.

Той превключи на скорост.

— Сложи си колана.

Натисна газта до дупка и светкавично се включи в движението.

— Къде отиваме?

— Никъде?

— Очевидно отиваме някъде.

— Нищо конкретно.

— Хубаво. Какво искаше да ми покажеш?

— Най-напред имам няколко въпроса към теб. — Рап включи мигача и зави по Деветнайсета улица, а оттам се насочи на юг към парка „Нешънъл Мол“.

— Не ми харесват тези игрички. Днес не съм в настроение. Покажи ми какво носиш и да си вървя.

Рап смъкна леко слънчевите си очила и погледна към пътничката.

— Не обичаш игрите? А как наричаш това, което ми причини в доджото онзи ден?

Тя остави въпроса му без отговор и каза:

— Не знам дали ти е известно, но с кариерата ми, общо взето, е свършено. Тринайсет години, хвърлени на вятъра.

Той спря на червено и отвърна:

— Известно ми е, но не ми пука. Трябват ми отговори, и то бързо.

Тя поклати глава и погледна през прозореца.

— Поне съм честен.

— Честен шпионин. Сигурно си уникален.

Рап не беше шпионин, но нямаше да си губи времето, за да обяснява разликата.

— Ти каза, че в деня на атентата не си разменяла лимузините.

— За какво говориш?

— Когато сте си тръгнали от конференцията, точно преди експлозията, каза, че всички сте се качили в колите. Ти си пътувала в първата лимузина заедно с Рос и Алекзандър, а жената на Алекзандър е била във втората.

— Точно така.

Светофарът светна зелено и Рап потегли.

— И редът на лимузините не е бил променян. Останали са си така и по време на експлозията, вярно ли?

— Да, нали ти казах вече.

— Само проверявам. Кой решава кой в коя лимузина да пътува?

Ривера се намръщи.

— Аз бях отговорен специален агент. Обикновено аз решавам, но много пъти го обсъждаме по време на полет с охраняваните и с техния персонал.

— Снощи четох предварителния доклад. В него пише, че Алекзандър и жена му са пристигнали на конференцията в една лимузина, но са си тръгнали в различни.

— Имаш предварителния доклад? — изненада се тя.

— Да, не се притеснявай. Оправдана си за всички действия. — Не беше съвсем честен с нея, но не искаше да я разстройва в момента. — И така, вярно ли е това? Алекзандър и жена му са пристигнали с една кола и са си тръгнали е различни?

— Да.

— В доклада се казва, че си наредила на специален агент Кеш да се качи при съпругата на Алекзандър във втората лимузина.