Винс Флин - Измяната

— Интересна е.

— Интересна — повтори Билингс, без да прикрие учудването си. — Всеки момент ще те поведат на кладата, а ти казваш само „интересна“.

Кенеди се усмихна лукаво.

— Не мисля, че някой ще отиде на кладата.

— Тази сутрин вече ми се обадиха четирима сенатори — отвърна Билингс.

— И аз говорих с двама — добави Уъркман.

Кенеди се обърна към Хуарес.

— Аз престанах да ги броя.

— И какво им казахте?

Никой от тримата не се реши да говори. Тя погледна Уъркман, който беше най-приказливият.

— Какво им каза, Чък?

Той се повъртя неловко в стола и отвърна:

— Казах им истината.

— Работата ми тук ме научи, че истината винаги е субективна.

— Не и този път, Айрини.

— Ами да я чуем тогава. Кажи ми я.

— Знам, че с Мич сте близки, но те предупреждавах от много време, че рано или късно той ще ни забърка в страшна каша.

Хуарес се облегна назад и изгледа сърдито колегата си.

— Сигурен съм, че ще намериш начин да си спасиш задника, Чък — каза.

— Не го защитавай, Хосе. Колко пъти си се оплаквал на тези съвещания от него?

— Едно е да се оплакваш тук, в Ленгли, съвсем друго да плещиш пред някакъв репортер.

— За какво намекваш?

— Ти оглавяваш информационно-аналитичната част, Чък. Трябва да се сетиш сам.

— Да не искаш да кажеш, че аз съм говорил с репортера от „Таймс“?

Хосе грабна вестника и прочете на глас:

— „Според високопоставен източник от ЦРУ, пожелал да остане анонимен, методите на Мич Рап и липсата на контрол са били повод за безпокойство в управлението от доста време.“ — Хуарес хвърли вестника на масата и добави: — Сякаш ти самият си го писал.

Бледото лице на Уъркман стана яркочервено.

— Как смееш да ме обвиняваш в подобно нещо!

Кенеди наблюдаваше с интерес словесния дуел. Тя също се чудеше кой може да е този високопоставен източиш от ЦРУ. Тъкмо се канеше да се намеси и да прекрати спора, когато вратата на кабинета се отвори. Хуарес и Уъркман продължиха да крещят един на друг, без да забелязват, че в кабинета на директора, светая светих на управлението, беше влязъл неканен гост. Кенеди не показа с нищо гнева си, но вътрешно кипна, задето този човек отново нахлу, без да предупреди по телефона и дори без да почука на вратата.

Бъдещият вицепрезидент Рос се приближи до конферентната маса с тежки крачки. Облечен беше в тъмносив вълнен костюм, с бяла риза и сребристосиня вратовръзка. В дясната си ръка с поддържан маникюр държеше вестник „Таймс“. Хвърли го на масата, разкопча сакото си и сложи длани на кръста.

— Разбирам колко е трудна работата ви, но така не може да продължава. В момента се опитвам да спася и четиримата. Казах на Джош, че в Ленгли имаме добър екип. Не съм съгласен с всичките ви методи, но му заявих, че сте професионалисти. А тази сутрин и събуждам и какво да видя… новият президент на Съединените щати ме попита да не съм си загубил ума. — Направи пауза и погледна Кенеди. Ето я — седеше пред него с нейното проклето ледено спокойствие и каменно лице. — Обясних му, че в този деликатен бизнес покрай сухото понякога гори и мокрото. Дори и обвиненията да се окажат основателни, те не могат да натежат на везните срещу предишните успехи на Рап. Той ми отговори, че дори и половината от написаното да е вярно, аз трябва да се заема с прочистването на къщата.

— Рос махна с ръка, сякаш ей така, е едно движение можеше да ги уволни всичките. Надвеси се над тях и забоде показалеца си във вестника. — Знаете ли кое най-много ме вбесява в статията? Че са цитирали високопоставен служител на ЦРУ. Вие тук да не си мислите, че се намирате в Холивуд? Че може да викате журналисти за щяло и не щяло и да забивате нож в гърба на колегата си?

Никой не отговори. Всъщност Кенеди беше единствената, която посмя да погледне към него.

Погледът на Рос се спря на нея.

— Имам преки заповеди от новоизбрания президент Алекзандър да разнищя въпроса колкото се може по-скоро. Моля ви, кажете ми, че нищо от написаното в статията не е вярно. Че има нормално обяснение защо Мич Рап е прострелял пленника четири пъти.

През цялото време Кенеди беше нащрек. Рос прилагаше евтини трикове. Първо шпионаж, после шмекеруване и блъфиране и накрая пак шпионаж. Класически шпионаж, при който не беше достатъчно да откраднеш тайните на противника, но и да направиш няколко факта така, че накрая да обърнеш всеки срещу всеки. Заблуди след заблуда, докато противникът престане да вярва и на най-близкия си приятел. По време на Студената война руснаците бяха майстори на внушаването на не доверие сред офицерите от ЦРУ. Дори бяха стигнали дотам, че пращаха свои разузнавачи с легендата, че са решили да избягат на Запад и да сътрудничат с Америка. Тези мъже и жени бяха толкова добри, че беше невъзможно да ги отличиш от истинските бегълци. Щетите, които причиниха на западното разузнаване, бяха огромни.