Винс Флин - Измяната

— Съгласна съм.

— Тогава защо е решил да ти ги даде?

Кенеди въздъхна.

— Тук именно става интересно. Очевидно има някаква стара вражда между Бейкър и Стю Гарет.

— Ръководителя на кампанията на Алекзандър?

— Да. Те се ненавиждат. В началото на октомври Бейкър решил да поизпоти малко Гарет и му изпратил три фотографии в хотелската му стая в Далас. На гърба написал: „Никога няма да спечелиш.“

— Гарет разбрал ли е откъде са?

Кенеди сви рамене.

— Може би е предположил.

Рап погледна за сетен път фотографиите и поклати глава.

— Да не би специален агент Кеш да е пътувал във втората лимузина в деня на атентата?

— Да.

— Чудно.

Айрини отиде до бюрото и взе оттам дебела червена папка. Върна се при Рап и каза:

— Искам да преразгледаш случая от началото до края. — Подаде му папката. — Това е предварителният доклад на Тайните служби. Изчети го и говори пак със специален агент Ривера. Искам да ни каже дали е знаела, че неин подчинен се чука с жената на шефа си.

Рап кимна.

— Значи според теб Газич говори истината.

— Че целта им е била втората лимузина… мисля, че много хора побързаха да си извадят заключения от случилото се, базирайки се на предположения. Особено що се отнася до становището на следователя. Цялото разследване се е водело с презумпцията, че атентатът е извършен от терористи. Разгледай доклада в светлината на последните станали ни известни факти. Ще го обсъдим отново утре сутринта.

— Има ли нещо друго?

— Да. — Тя се поколеба, преди да продължи: — Нека Маркъс направи пълна проверка на Стю Гарет.

— Стю Гарет? Мислиш ли, че никаквец като него е способен да извърши нещо подобно?

— Има моменти от биографията му, за които не знаеш. Сега предпочитам да ги премълча, но повярвай ми, този човек е способен почти на всичко.

— Добре. Ще наредя на Маркъс още сега.

— Нека наблегне на последния месец преди експлозията.

— Дадено. Нещо друго?

— Не. Само бъди внимателен и действай бързо. Нямаме много време.

Марк Рос се събуди в сряда сутринта с ужасен махмурлук. По някое време се беше опитал да си тръгне от хотела, но празненството продължи дълго след полунощ. След срещата си с Том Рич от „Ню Йорк Таймс“ беше отишъл да види Алекзандър, който беше в мрачно настроение. През последния месец Рос неведнъж беше изпитвал желание да го хване за раменете и силно да го разтърси, а после да му разкрие жестоката истина, че покойната му съпруга е била уличница. Тя заслужаваше да бъде първата дама толкова, колкото една улична проститутка от Ню Орлиънс. Само че между желанието му и разумния подход имаше разлика. А пък и заради скръбта си Алекзандър беше много по-податлив на манипулиране и доста по-отстъпчив. На практика беше оставил Рос да оглави екипа по прехода, което пък позволи на вицепрезидента да напълни администрацията със свои хора. Познатите му от Джорджия не бяха никак малко, но той се постара да ги назначи в министерствата на транспорта, здравеопазването, образованието, Комисията по въпросите на ветераните и другите държавни органи. Министерствата на отбраната, на правосъдието, както и отговарящият за външната политика Държавен департамент — перлите в короната на всяка администрация — отдавна бяха пълни с негови симпатизанти.

След срещата с Алекзандър в апартамента „Ейбръхам Линкълн“ Рос слезе отново в Раунд Робин Бар, защото трябваше да пийне нещо. Наближаваше шест вечерта. Четири часа по-късно пиеше коняк и пушеше дебела доминиканска пура в компанията на двама холивудски продуценти. В града продължаваха да пристигат главните спонсори на партията и заради посърналия Алекзандър на Рос се падна задължението да им благодари за подкрепата. Към полунощ намери сили да си тръгне от партито. Един от помощниците му го убеди да отседне в хотела и предложи да му донесе чисти дрехи за сутринта. Тъй като Рос трудно пазеше равновесие, много се зарадва на предложението.

Събуди се малко преди седем сутринта и поръча закуска, преди да влезе под душа. Храната пристигна, докато той се бръснеше. Накара хотелския прислужник да остави закуската до телевизора. След като приключи с бръсненето, седна само по хотелската хавлия и с вълчи апетит се нахвърли на препечените филийки, яйцата и бекона. Изпи чаша сок от грейпфрут и се зае с кафето. Няколко минути по-късно се почувства превъзходно. Някой почука на вратата. Рос реши да не отваря. Напоследък рядко го оставяха на спокойствие. Почука се отново. Този път по-силно и вратата се разтресе. Той ядосано хвърли кърпата на масата и тръгна към вратата. Отвори я рязко и доста се изненада, като видя ухиления Стю Гарет.