Винс Флин - Измяната

Гарет грубо го избута навътре и каза:

— Чух, че си имал тежка вечер.

Рос затвори вратата.

— Просто гледах да се представя добре като домакин.

Гарет отиде направо при количката с храната и си взе парче бекон от чинията на Рос.

— Не ми пипай храната, Стю — предупреди го със сериозен тон той.

— Успокой се — отвърна Гарет и извади вестника, който носеше под мишница. — Не е ли страхотно?

На челото на вестника с големи черни букви се мъдреше заглавието „ЦРУ измъчвало случаен човек“. Рос го грабна и започна да чете статията. Неговата усмивка беше още по-широко от тази на Гарет.

— Наистина е страхотно. Пише за Кенеди и за Рап още в началото. — Продължи да чете и секунди по-късно добави: — Няма да се наложи да си мръдна пръста. Пресата ще ги разкъса на парчета вместо мен.

— Както стадо хиени се нахвърля на ранен носорог. Кървавото пиршество вече започна. — Гарет взе дистанционното на телевизора и включи на Си Ен Ен. — Всичките информационни агенции го предават, новинарските канали също го повтарят, радиото, Интернет, всички. Кенеди и Рап може и да не изкарат до събота.

Рос се изсмя и размаха юмрук.

— Стю, това е най-добрият ни ход.

Гарет кимна.

— И много добре изигран, ако питаш мен.

На екрана бивш служител от ЦРУ критикуваше директорката на управлението, че не е държала по-изкъсо Мич Рап. Той твърдеше, че от години предупреждавал, че Рап е неконтролируем.

— Мислиш ли, че може да отиде в затвора? — попита Рос.

— Кой знае. Отвличането на хора се преследва от закона. Стрелбата по тях също. — Гарет намери коментара си за много остроумен и се засмя.

— Може би ще е добре да излезем с изявление.

— Още е рано. Нека другите да свършат мръсната работа. Утре или в петък може да реагираш по някакъв начин. Засега си кротувай и се радвай на краха на Кенеди и кариерата й.

Съветът се стори разумен на Рос. Той се запита как ли е приела новината директорката на ЦРУ. Тази сутрин моралният дух в Ленгли нямаше да е много висок. Само като си представи всичките озадачени физиономии, Рос изпита приятно задоволство. Плесна с ръце, потри ги и тръгна към спалнята.

— Къде отиваш? — попита го Гарет.

— Да се облека. Тази сутрин съм много зает и ще трябва да вместя в графика си една непредвидена визита.

Кенеди закъсняваше за съвещанието със заместниците й, което не беше характерно за нея. Но още по-необичаен беше фактът, че тя се успа. Трябваше да поспи няколко часа след дългата и изтощителна нощ. Легна си и си пусна предаването на Дейвид Летърман, питайки се дали в дъното на аферата не стоеше самият Джош Алекзандър. Заспа, преди Летърман да покани в студиото първия си гост, и се събуди към три през нощта. После в продължение на два часа и нещо се въртя в леглото и се опитваше да прогнозира какви щети би могло да причини разкритието. Ако втората лимузина наистина е била мишената и взривът е целял, от една страна, да ликвидира проблема за кандидатпрезидентската двойка, а, от друга, да привлече симпатиите на тяхна страна, изборите бяха, меко казано, фалшифицирани. И манипулирани, което само засилваше тревоги те и притесненията относно този ужасен проблем.

Бяха загинали невинни хора. Постът на Кенеди обаче изискваше да гледа на събитията в много по-голям мащаб. Най-вече с оглед защитата на страната и нейния държавен суверенитет от чужди посегателства и диверсии.

Но най-много я притесняваше вероятността във всичко това да има пръст беларуската мафия. Русия и Беларус бяха много близки. Между техните разузнавателни служби съществуваше много добро взаимодействие. Не винаги, но в повечето случаи Майка Русия получаваше от по-малкия си брат каквото поискаше. Ако беларуската мафия беше участвала в планирането на атентата срещу кортежа, със сигурност КГБ беше в течение. Като разполагаше с подобна информация, КГБ можеше да подкопае устоите на новата администрация.

Тя се унесе някъде към пет часа и синът я събуди в осем и петнайсет. Той закъсняваше за училище, а тя — за работа. Обикновено Кенеди щеше да изпадне в паника, но щом хвърли око на първата страница на „Ню Йорк Таймс“, си каза, че съвещанието може да почака. Тази сутрин атмосферата в Ленгли нямаше да е много здравословна. Нейни дългогодишни колеги, някои от тях приятели, ще претеглят възможностите си. Много от тях ще стигнат до извода, че е време да се разграничат от Кенеди. Закъснението само щеше да засили слуховете и напрежението, но нямаше какво да се направи.