Винс Флин - Измяната

Президентът се отмести от подиума и подкани с разперени ръце Кенеди.

Гарет поклати глава от отвращение.

— Виждаш ли ги! Когато ти свърши мандатът, не гледаш с кого се прегръщаш. Ако му предстоеше да го преизбират, щях да го видя аз дали щеше да я прегръща. Обзалагам се, че нямаше да иска дори да стои в една стая с нея.

Кенеди застана на трибуната. Беше значително по-дребна от президента, но излъчваше увереност. Правата кестенява коса беше прибрана зад ушите. Носеше очила и перлена огърлица на врата. Имаше строг вид, вид на човек, който владее положението.

Погледна напред към журналистическата гилдия и започна:

— След извършения терористичен акт тук, във Вашингтон, през октомври миналата година ЦРУ положи големи усилия, за да открие организаторите и извършителите на атаката. Миналия уикенд, след близо едномесечно следене, екип на ЦРУ залови мъж на остров Кипър. Този мъж беше разкрит от „Ню Йорк Таймс“ като Александър Декас. Тази сутрин гръцкото правителство протестира официално пред Организацията на обединените нации и обвини Съединените щати, че отвличат незаконно негови граждани. Гърция настоява Декас да бъде върнат в Кипър незабавно.

Кенеди погледна надясно и почти незабележимо кимна на някого отстрани. Секунда по-късно окаченият за тавана монитор оживя. Тя се приближи до екрана и вдигна ръка. Появи се черно-бяла снимка.

— Това е кадър от видеозапис, направен в заведението „Старбъкс“ на Уисконсин Авеню, само на няколко пресечки от мястото, където миналия октомври избухна взривът. Базирайки се на показанията на агент от Тайните служби, който е бил в кортежа, смятаме, че мъжът с червената бейзболна шапка, застанал на щанда, е човекът, взривил бомбата.

Кенеди отново натисна дистанционното и екранът се раздели на две. На лявата половина се показа кадърът от „Старбъкс“.

— Дясната фотография е заснета на летище „Кенеди“ ден преди атентата — продължи тя. — Анализирахме двете фотографии с помощта на програма за лицево разпознаване. Експертите са единодушни, че има вероятност над осемдесет процента и на двете снимки да е изобразен един и същи човек.

Рос присви очи и изрече:

— Какво, по дяволите, е намислила?

— Мъжът отдясно е влязъл в САЩ с гръцки паспорт на името на Николас Панагос. — Кенеди натисна дистанционното. — Екранът се раздели на три. — Новата снимка най-вдясно е на Александър Декас, който беше заловен в Кипър. С оглед резултатите от анализите на компютърната система за лицево разпознаване специалистите са на мнение, че между фотографията от летището и тази на Декас съществува сходство от деветдесет и девет процента. — Тя спря и погледна към журналистите.

Някакъв мъж вдигна ръка и се изправи, закривайки картината, предавана от камерата. Веднага се включи другата камера, която показа репортера отпред. Докато той говореше, в долната част на екрана се изписаха името му и вестникът, в който работеше. Казваше се Сам Коен, кореспондент от Белия дом на „Ню Йорк Таймс“.

— Директор Кенеди, вярно ли е, че ЦРУ е отвлякло господин Декас от дома му?

Камерата отново показа Кенеди.

— Бих предпочела думата „заловило“.

— Значи не отричате?

Тя стисна устни и отговори:

— Не.

Коен си записа в бележника и продължи с въпросите:

— Отричате ли, че Мич Рап е прострелял заловения четири пъти в коленете и дланите?

Тя отново отвърна само с една дума:

— Не.

Журналистът остана видимо изненадан.

— Тези травми от мъчения ли бяха причинени? Рап ли го измъчва?

— Тези травми бяха нанесени при задържането на заподозрения, но ти прибързваш с въпросите, Сам.

— С цялото ми уважение, директор Кенеди, мисля, че е чудовищно да се измъчва човешко същество в каквато и да било ситуация. Нашият закон казва същото. Изтезанието на заподозрян, чиято вина тепърва предстои да бъде доказана, е изопачаване и манипулиране на истината.

— Ако той беше невинен и наистина беше измъчван, щях да се съглася с теб.

— Вие не ни показахте нищо, което ясно да доказва, че този Декас е извършил атентата срещу кортежа. Някак не мога да си представя как някой бива прострелян в коленете и дланите при арестуването му.

Кенеди се усмихна и отговори:

— Не можеш, защото ме прекъсна, Сам. Изглежда, в „Ню Йорк Таймс“ е практика да си вадите заключения, без да разполагате с всичките факти.

Усмивката накара Рос да се замисли. Тя се усмихна така, както го прави шахматист, когато опонентът му сам влиза в капана. Нещо не беше наред. Не така си я беше представял. Та нали пресата трябваше жива да я изяде. Тя се обърна към екрана и натисна дистанционното, фотографията на Декас остана, но към нея се присъедини друга, на която той беше по-млад.