Винс Флин - Измяната

Рос остана неподвижен, със скръстени ръце, сякаш щеше да пробие с юмрук брадичката си. Бавно и постепенно той се разтрепери като лист, а лицето му стана яркочервено.

Гарет закрачи пред него и се разфуча.

— Чу ли какво каза кучката? — Спря и с театрален жест посочи телевизора, сякаш Рос не знаеше за кого говори. — Каза, че имат информация. Информация, която ще ги отведе при поръчителите на атентата! Ти чу ли това?

— Да, чух го! — Рос стисна юмруци, готов да смаже този, който го беше довел до сегашното положение. Приближи се до Гарет и с по-нисък тон продължи: — Ще ти кажа какво ще направим, Стю. Още днес ще се качиш на самолета и ще отидеш да кажеш на онези идиоти, че не ми пука кого трябва да убият, но искам тази работа да се потули. Искам да не остане нито един свидетел. Повтарям: нито един. И не им вярвай на глупостите. Те обещаха, че ще се оправят с този тип, и се провалиха. Да не смеят да ми говорят за никакво помилване, преди да заличат всички възможни следи и връзки между тях и този Газич. Достатъчно ясно ли се изразих?

На Гарет не му се ходеше никъде другаде освен в Калифорния, но Рос беше прав. Прекалено близо бяха до победата, за да оставят точно сега всичко да се провали. Освен това на Грийн и хората му не можеше да се вярва.

— Да, ясно. Ще отида.

Кенеди напълни съдомиялната и избърса ръцете си с кърпата. Часовникът на микровълновата фурна показваше 10:29. Синът спеше, а кафето беше готово. Те щяха да поискат кафе дори и в този късен час. Тя мина през трапезарията и влезе в хола. Погледна през прозореца. Един мъж разхождаше златистия си ретривър. Кенеди разпозна първо кучето, а после и собственика му. Бяха Руки и съседът й, господин Сочерай.

Макар Айрини да харесваше квартала, вече беше решила да се премести. Потомак Палисейдс според нея беше най-приятният район на Вашингтон. Не най-скъпият или най-престижният, но именно това го правеше най-приятният. Кварталът беше стар, с големи къщи и с по-големи от обичайното морави. Морави, които собствениците сами косяха. Кенеди не косеше сама моравата си, а ползваше услугите на едно момче от квартала. След година — две Томи щеше да поеме мъжките задължения. Потомак Палисейдс не беше от онези огромни градски спални. Тук всички хора се познаваха.

Майка живееше на около километър от Фоксхол Вилидж. Тя се беше опитала да я накара да дойде при тях, но старата жена искаше да е независима и Айрини уважи желанието й. Потомак Палисейдс се простираше по източния бряг на река Потомак. С красивия си зелен ландшафт и тучна растителност мястото приличаше на райски кът, иначе недалеч от властовия център на страната. По права линия разстоянието до Белия дом беше по-малко от пет километра. Шест, ако трябваше да се заобикаля реката. Единствената причина, поради която мислеше да се премести, беше, че изпитваше уважение към тихия квартал и жителите му. Споменаването на ЦРУ изнервяше хората. Във Вашингтон институцията като че не предизвикваше такова поляризиране на мненията. Почти всеки имаше познат, който работеше или беше работил в управлението. Когато тези хора отидеха на мач или пазаруваха в магазина, около тях нямаше никаква тайнственост.

Да си директор на ЦРУ обаче беше нещо съвсем различно. Скоро след като тя пое високия пост, от Ленгли смениха всичките прозорци в къщата с бронирани и монтираха стоманени врати и рамки, покрити с имитация на дърво. Искаха да усилят още повече охраната, като сложат триметрова ограда около къщата. Тя обаче отказа. Вместо това те оформиха терена около къщата трудно преодолим, инсталираха в земята сензори за натиск, лазерни и микровълнови сензори. В мазето беше изградено скривалище и цялата сграда беше претърсена два пъти из основи за подслушващи устройства. Специалист по обезвреждане на експлозиви с немска овчарка проверяваше всяка сутрин колата й, преди тя да тръгне за работа. В мазето изградиха контролен пулт на охраната — своеобразен мозъчен център на цялата изключително скъпа охранителна система. Можеха да направят къщата по-добре защитена само ако я бутнеха и после я построяха наново.

След като бяха предприети всички тези защитни мерки, друга група от ЦРУ направи анализ на евентуалните заплахи срещу директора. На първо място в списъка им стоеше предложението тя да се премести в дом с дълга автомобилна алея. Сегашната къща беше само на някакви си десет-единайсет метра от улицата. Всеки терорист с няколко хиляди долара на разположение и елементарни познания по химия можеше просто да влети с кола в двора и да изравни мястото със земята. Добре дошли в света след единайсети септември. Тя беше смятана от потенциалния противник за стратегическа мишена и на съседите и нямаше да им стане приятно, ако разберяха, че спокойният им квартал може да се превърне в кота нула.