Винс Флин - Измяната

Рап продължи да чете по-старите обаждания.

— Виж тук. Вчера Гарет е звънял три пъти на Рос. А той е звънял на Гарет пет пъти. Виж ти! Той е потърсил Гарет снощи в седем и девет минути. Спомням си, че когато бяхме в кабинета ти, си погледнах часовника, който показваше седем и четири. Сигурно е приключил телефонния разговор с нас и веднага е звъннал на Гарет. — Мич скочи, грабна телефона си, набра интересуващия го номер и зачака. Когато агент Ривера вдигна, той я попита:

— Как върви проучването?

— Бавно.

— Вчерашните доклади постъпили ли са вече?

— Да, но не са при мен.

— Можеш ли да ги вземеш?

— Да. Мога да ги извадя от компютъра.

Рап се отдалечи от кухненската маса и зачака.

— Ето, сега са на екрана. Какво те интересува?

— С кого се е срещал Рос вчера?

Ривера започна да му чете дълъг списък. След петнайсет секунди Рап изгуби търпение и я прекъсна:

— Срещал ли се е с Том Рич?

— Репортера?

— Да.

— Мич, не знам дали имам право да ти давам такава информация.

— Сега нямам време за съмнения, Мария. Повярвай ми, щом ти казвам, че е важно, значи наистина е важно.

Последва неловко мълчание.

— Срещали са се вчера вечерта в апартамента на Рос в „Уилард“ — накрая отговори тя.

— Благодаря. Ще ти се обадя пак. — Той затвори телефона и посочи екрана на лаптопа. — Обажданията съвпадат. Гарет е уредил интервю и високопоставеният източник, който е дал информацията на Рич, е самият Рос. Ето виж.

Кенеди се наведе напред и присви очи, но преди да успее да разчете нещо, на екрана изскочи нов прозорец, който закри изцяло предишния. На него беше изписано някакво застрашително предупреждение за нарушаването на закона и незаконното проникване в чужди бази данни.

— Леле! — възкликна Кенеди, изненадана, че проникването им е било разкрито. — Маркъс, я ела да видиш какво стана.

Той бързо остави чашата си и взе лаптопа. Погледна екрана за част от секундата и бързо затрака по клавишите.

— Какво стана? — попита Рап без никаква тревога в гласа. Дюмонд беше господар на своята вселена. Никога нямаше да проникне, ако се опасяваше, че ще го засекат.

— От сайта на Митническо-имиграционната служба е. Когато днес се ровех в техните информационни масиви, поставих флагче на паспорта на Гарет.

— Флагче? — още по-разтревожено повтори Кенеди.

— Нагласих така нещата, че системата да ме уведомиш ако той напусне страната. Проникнах и в системата за резервации на самолетни билети, докато проверявах с кой компании обикновено пътува. — Дюмонд набра няколко команди изображенията на екрана се сменяха с бързината на тракането по клавиатурата. — Мътните да го вземат. — Той спря да пише и се втренчи в монитора.

— Какво? — попита Рап.

— Гарет току-що си е запазил билет за полет на „Ер Франс“ от летище „Дълес“ за Женева.

Мич и Айрини се спогледаха. Думите бяха излишни, прекрасно се разбраха и без тях.

— Кога излита самолетът? — попита тя.

— В дванайсет и двайсет.

— Ще се обадя на Хосе и ще го накарам да изпрати най-добрите си хора.

Мич погледна часовника си.

— Аз може да стигна по-бързо. Освен това мисля, че не е добра идея да използваме служители на посолството. Кажи му, че искам само ОБОП.

— Май че си прав — отвърна Кенеди. Рап започна да набира някакъв телефон.

ОБОП беше съкращение от Офицери без официално прикритие. Това бяха най-ценените оперативни кадри в Ленгли.

— Сигурен ли си, че искаш да отидеш? — попита го тя.

— Имаш ли по-добра идея?

— В момента не.

Рап виждаше, че Кенеди още не е много убедена.

— Както каза, Айрини, имаме по-малко от два дни на разположение. Ако тези негодници по някакъв начин са замесени в атентата, готов съм да се обзаложа, че ключът към загадката се крие в Швейцария. — Той отново се отдалечи и заговори в телефонната слушалка: — Разбутай момчетата. Трябва да летим в полунощ… Отвъд океана. Предимно наблюдение, но човек никога не знае. Ще се видим след половин час. — Затвори телефона и погледна към Кенеди. Тя беше много разтревожена. — Спокойно, всичко ще бъде наред.

Кенеди се намръщи.

— Не се тревожа за теб.

— Тогава за кого?

— За Стю Гарет. — Тя поклати глава. — Знам какво си мислиш, Мич. Не искам да ми докараш и него пребит и осакатен.

— Айрини… хайде стига.

— Ами… поне гледай да имаш основателна причина.

Гарет беше в изключително лошо настроение. Беше се качил на самолета с надеждата, че ще спи през цялото време на трансатлантическия полет. Беше го планирал. Щеше да пийне водка с лед, преди да излетят, и две-три чаши червено вино заедно с яденето на борда на самолета. После щеше да си свали обувките, да се отпусне в удобното кресло, да си сложи маската на очите и да спи, докато не се покажеха блестящите на слънцето заснежени върхове на Алпите. За съжаление не беше взел предвид уголемената си простата. Час след като се беше унесъл, той се събуди за първото от общо трите ходения до тоалетната. Когато стъпи на женевска земя, беше уморен, сърдит и леко откачил. И никак не беше доволен, че не е във Вашингтон. Тук никой не го молеше да се снима с него, никой не му искаше съветите.