Винс Флин - Измяната

Тя възнамеряваше да си поиска точно това, но за да не разочарова Карл, отговори:

— Какво ще кажеш за един омлет?

— Ще имате най-вкусния.

Той отново се скри в кухнята. Кенеди се обърна към президента и му подаде ВДП.

Хейс го взе и го подържа замислено във въздуха.

— През живота си никога не съм съжалявал за нищо каза. — Особено след като се разболях от Паркинсон.

— И това е една от най-възхитителните ви черти, сър.

— Е, както Карл уместно подметна, минутите ми изтичат и днес сигурно ще ме подлудят. Затова още сега искам да ти кажа колко много значиш за мен.

— Благодаря ви, сър.

— Наистина е така, Айрини. Ти нито веднъж не ми даде неразумен или прибързан съвет. Ще ми липсват закуските с теб. — Той я прегърна силно. — Ще ми дойдеш на гости в Охайо. Сигурно ще взема при мен и Карл.

Двамата се засмяха и отново седнаха. Карл донесе на Кенеди чай и доля кафе в чашата на президента. Хейс прехвърли ВДП, но с неохота. До края на мандата му оставаше малко повече от ден и от него вече не зависеше почти нищо. Освен това в момента мислеше за нещо друго.

— Значи си сигурна, че Рос и Гарет са изфабрикували гнусната статия в „Таймс“?

— Да — отвърна тя с абсолютна увереност.

— Той ми се обади вчера.

— Кой? — попита тя, макар и да знаеше отговора.

— Рос. Каза, че иска да заровим томахавката на войната.

— И това добре ли е?

— Не му вярвам.

— Тогава се доверете на интуицията си.

Хейс погледна притеснено през прозореца.

— За какво иска да говорите?

— За някакво помилване. — Президентът се обърна към нея. — И за теб.

— За мен? — престори се на изненадана Айрини.

— Да. Каза, че досега е имал погрешно мнение за теб.

— Интересно. — Кенеди знаеше всичко за срещата и допускаше, че Рос и Стоукс ще поискат помилването, но не знаеше, че ще намесят и нея толкова директно.

— Да — отвърна скептично Хейс. — Мисля, че си е наумил нещо.

— Възможно е. Искате ли да присъствам и аз?

Хейс помисли и кимна.

— Не искам никакви удари в гърба през последния ми ден на поста. Ако има да ми казва нещо, да го каже и пред теб.

— Добре.

Омлетът на Кенеди пристигна, идеално изпържен. Тя винаги предпочиташе леки храни.

Беше решила да не казва на Хейс за последните разкрития. Не че не му вярваше. Той беше изпълнявал дълга към нацията с пълна всеотдайност и заслужаваше да се оттегли от поста спокойно, без никакви афери и скандали.

Кенеди чу тежки стъпки откъм Овалния кабинет за нея и се обърна точно когато Джак Уорч, заместник-директорът на Сикрет Сървис, влезе в трапезарията.

— Виж кой ни е дошъл на гости — каза Хейс.

— Добро утро, господин президент, директор Кенеди. Уорч застана отстрани на масата. — Как се чувстваш в последния ви ден?

— И утре съм тук.

— Цял пълен ден? — Уорч беше ръководил охраната Хейс през първите три години от мандата на президента.

— Чувствам се добре.

— Фантастично. — Уорч плесна с ръце. — Позволете утре да придружа вас и първата дама до дома ви в Охайо.

Хейс се трогна от предложението.

— Не си длъжен, Джак.

— Знам, сър. Желанието ми е лично.

— Ще бъде страхотно. За мен ще е удоволствие да ни правиш компания. Сигурен съм, че и първата дама ще се радва.

— Удоволствието ще е изцяло мое. Сега, никак не ми се иска да прекъсвам закуската ви, но главният прокурор и новоизбраният вицепрезидент са тук за срещата. Обаче преди да отидете при тях, бих искал да обсъдя някои неща с вас.

Кенеди остави салфетката на масата.

— Ще ви оставя насаме и ще отида да се видя с главния прокурор и вицепрезидента.

— Сигурна ли си? — попита Хейс.

— Напълно. Нали не искате да бъдете в неведение през последния ви ден.

— Благодаря ти. — Президентът се усмихна.

Кенеди си взе чантата и чашата с чай и тръгна по късия коридор от трапезарията към Овалния кабинет. Вляво беше кухнята. Тя се спря пред нея.

— Карл, омлетът беше фантастичен. Благодаря ти.

— О… винаги съм на ваше разположение.

— Ако обичаш, би ли приготвил кафе за двама и вода за Овалния кабинет?

— Няма проблем.

Кенеди продължи по коридора и влезе през кабинета в съседната чакалня, където се намираха бюрата на президентските секретарки.

— Добро утро, Лори.

— Добро утро, директор Кенеди.

— Бихте ли поканили главния прокурор и вицепрезидента Рос да влязат?

Айрини се върна в кабинета. Декорът беше винаги един и същ. Два фотьойла пред камината и две дълги канапета, заемащи половината от кабинета. Между канапетата имаше сравнително голяма стъклена маса за кафе. В начина, по който се сядаше в Овалния кабинет, винаги се спазваше строго определен ред. Президентът винаги сядаше на фотьойла вдясно от камината, фотьойлът вляво беше запазен за вицепрезидента, за гостуващия държавен глава, а при по-неофициални срещи — за когото президентът поканеше. Кенеди се съмняваше, че Хейс ще покани Рос да седне там. И той силно го недолюбваше. Което означаваше, че Рос ще седне на най-близкото до президента канапе. Стоукс вероятно щеше да му прави компания до него.