Брайън Олдис - Хеликония. Лято

— Господине, казаха ми, че ще платите петдесет руна.

Скуф-Бар потриваше ръце, а очичките му лъщяха лукаво.

— А как стана така, че ти и твоят вонящ приятел се озовахте тук точно сега, когато очакваме да пристигнат самият крал и посланикът на Светия Ц’сар? Да не си маша на краля?

Скуф-Бар разпери ръце и се попрегърби.

— С никого не съм свързан, освен с хокснито отвън. Господине, платете ми поне двайсет и пет и аз веднага се връщам при кралицата.

— Всички вие, измет такава, сте твърде алчни. Нищо чудно, че светът е тръгнал към провала.

— Щом е така, съгласен съм и на двайсет, господине. Двайсет руна.

Кара-Бансити се обърна към един от фагорите и нареди:

— Плати на този човек и да се маха.

— Колко плати?

— Десет руна.

Скуф-Бар изстена мъчително.

— Добре де, петнайсет. А ти, човече, предай на своята кралица почитанията на Бардол Кара-Бансити.

Фагорът порови из робата си и измъкна тънка кесия. Протегна трипръстата си възлеста длан, на която лежаха три златни монети. Скуф-Бар ги грабна и ядосано се извъртя към вратата.

Кара-Бансити отсечено заповяда на един от помощниците си да вдигне трупа, което бе изпълнено без видима неохота, и тръгна по зле осветения коридор, изпълнен с чудати миризми. Анатомът знаеше и за звездите не по-малко, отколкото за вътрешностите на всякакви същества. Къщата му (също подобна на преплетени черва) се разгръщаше дълбоко навътре в льоса, а множеството врати водеха към помещения, предназначени да задоволяват разнообразните му интереси.

Двамата с фагора влязоха в лабораторията. През двете квадратни прозорчета в льоса, дебел като крепостна стена, падаха коси лъчи светлина. Изпод патравите ходила на фагора изхвърчаха ярки искрици и проблясваха подобно на диаманти. Бяха миниатюрни стъкълца, пръснали се по пода, докато Кара-Бансити си правеше лещи.

Стаята бе задръстена с всевъзможните атрибути на стремящия се към познанието. На стената бяха изрисувани десетте дома на зодиака. На отсрещната висяха три трупа в различни етапи на дисекцията — гигантска риба, хоксни и фагор. Хокснито бе разпънато като разтворена книга, а вътрешностите и месото — отстранени, за да се открият ребрата и гръбначният стълб. На писалището наблизо имаше разхвърляни листове. На тях Кара-Бансити рисуваше до последната подробност различните части на животното, всяка с мастило в различен цвят.

Фагорът смъкна от раменете си намерения в Гравабагалиниен труп и го окачи с главата надолу на един ченгел. Две куки пронизаха плътта между ахилесовото сухожилие и костта на петата. Счупените ръце увиснаха, отеклите длани се отпуснаха на пода, сякаш бяха причудливи раци-отшелници. Анатомът побутна прислужника си, който веднага напусна стаята. Мразеше двурогите да се мотаят наоколо, но бяха по-евтини от слугите-хора и дори от робите.

След като огледа обстойно трупа, Кара-Бансити извади нож и разряза дрехите. Зловонието на разлагащата се плът не му направи никакво впечатление.

Тялото бе на млад мъж — дванайсетгодишен, може би дванайсет и половина или най-много дванайсет и девет десети, но не повече. Дрехите му бяха от грапав плат, какъвто не произвеждаха по тези земи, а косата бе подстригана по присъщия за моряците обичай.

— Ти, хубаво мое момче, явно не си от Борлиен — заговори анатомът на трупа. — Дрехите ти са от Хеспагорат, вероятно от Димариам?

Издутият в безформена маса корем скриваше препасания на кръста кожен колан. Кара-Бансити бързо се справи с проблема. Щом освободената от газовете коремна кухина спадна, пред погледа му зейна рана. Той надяна ръкавица и пъхна пръсти в раната. Нещо се съпротивляваше. С известно усилие изтръгна закривен фагорски рог, пробил далака и заседнал дълбоко в тялото. Находката веднага събуди любопитството му. Двата заострени ръба я правеха полезно оръжие, някога може би дори снабдено с дръжка.

Сега анатомът разглеждаше тялото с по-явен интерес. Загадките винаги го привличаха. Остави рога и се зае да разгледа колана. Макар и с добра изработка, не се отличаваше с нищо — навсякъде продаваха такива, например в Осоилима, където минаващите поклонници често купуваха подобни вещи. От вътрешната страна имаше закопчано джобче. Кара-Бансити го отвори и измъкна извънредно странен предмет.

Той сви вежди и се приближи към светлината, за да разгледа по-добре вещта. Подобно изделие не бе виждал досега. Не можеше дори да определи от какъв метал е направено. Тръпка на суеверен ужас мина през иначе практичния му разсъдък.